Господин Ангелов, живеете от години в Испания, страна с висок процент на разпространяване на смъртоносния вирус. Разкажете накратко как изглежда денят на испанците, а и на емигранти като вас?
Преди всичко, вирусът не е смъртоносен, поне в заплашителния смисъл, който се съдържа в този термин. Да, той причинява смърт в незначителен брой от заразените (3-4%), но в медицината под “смъртоносен” се разбира, че е като куршум: убива всеки, в когото попадне. Смъртоносни могат да бъдат доза от вещество, напр. наркотик, резистентни на антибиотици менингококи, в миналото чумния бацил, а днес бяс (100%), ебола (90%), до преди 45 години вариола (95%). По-нататък ще имам предвид просто корона вируса, който в Испания се разпространи значително откак се въведе принудителното затваряне на границите, за успокоение наричано “социално дистанциране” (15 март). Аз го наричам обсада, за по-точно. Не намеквам, че затварянето на границите и движението по улиците е причина, а казвам, че до момента, в който пиша това, то не е попречило на предаването на вируса между населението.
Защо относителният дял на смъртните случаи е по-висок от, да речем, в Германия или Холандия, не е уместно да обсъждам тук. Но си има причини, за които не мога да говоря, понеже не познавам добре испанската здравеопазна система. Знам само, че, ако недай си боже ми се наложи операция, да речем от катаракта – неизбежна след няколко години – ще отида в Англия, където съм също здравно осигурен, както и тук. И се радвам, че две от децата ми с две от внучетата ми живеят в Германия. Безпокоя се обаче за двете си дъщери, които живеят в Америка, и другата си дъщеря, която живее в България заедно с внучката и правнука ми. Не се безпокоя за сина и племенничката си в Канада. Безпокойствата ми обаче не са от заразяване – те са млади и и здрави, ще го преодолеят лесно – а от икономическите последствия от кризата. А защо не познавам испанската здравеопазна система? Ами защото съм здрав и, с изключение на операцията за апендицит на 14 години във Варна, не съм влизал в болница през целия си живот. Като лекар съм влизал, да, но като пациент просто не стои в представите ми като събитие, което може да се случи на мен.
Също не мога да кажа как живеят испанците, защото живея в Каталуния, населена с твърде различен от испанците народ. Каталанците се държат дисциплинирано, добронамерено (полицията – повече от други страни, където съм живял) и без паника. Малцината мои тукашни приятели ходят на работа. Един от тях, който през миналите две години постоянно пътуваше по бизнес в САЩ и Китай, смята, че, съдейки по клиничната картина, е преболедувал респираторния синдром, причинен от корона вируса още през януари, след като се е върнал от Китай в САЩ. Никой не го е тествал тогава. Друг трябваше да затвори бара си за вино и френски сирена в съседното курортно градче (преди това ме запаси с достатъчно от миризливите сирена и хамон иберико). Една българка, която идва да чисти къщата ни, ми се обади в деня преди още да се ограничат пътуванията, че не може да дойде, защото мъжът й, който е шофьор на тежкотоварен камион и е бил на курсове през Италия, е бил изпратен от работодателя си да бъде тестван в деня на завръщането му, и поради това са поставили и двамата под 14-дневна карантина. Учителката ни по йога, която живее сама с двете си момиченца у дома, където е и студиото й, веднага започна да дава класовете си всеки ден онлайн чрез Инстаграм. А това вече е една от промените в нашия живот.
Правим йога у дома всеки ден по обяд вместо да ходим до студиото, което е на 17 мин с кола от нас, благодарение на самоотвержеността на нашата учителка. Късмет е, че жена ми, която е професор в Англия, не преподава през пролетния семестър, и се оказа тук без да сме го планирали. Дворът ни е заобиколен от къщи, чиито собственици идват само през лятото, така че сме отдалечени от хора в и без това пустото село. Най-близките магазини са на 10 минути с кола, придвижването ни не е ограничено, но е желателно в колата да бъде само шофьорът. Само веднъж досега ни спря полиция, и то на главен път, за да провери дали сме ходили за провизии, а не на плажа; последното е забранено. В местния малък месарски магазин, плод-зеленчуковия магазин и суперите наоколо количеството и асортимента на стоки не се е променил. Нямаме нужда от запасяване за нищо. Пътуването да био-фермата, от която купуваме яйца, зеленчуци и плодове, е безпрепятствено. Новините следяхме през първите дни по БиБиСи и испанските канали, но вече стана безсмислено, така че гледаме филми чрез интернетните доставчици. Една английски киносалон започна да продава филмите си онлайн, например, което е добра добавка към Нетфликс, Амазон Прайм и ЕйчБиО. Харчим по-малко, зареждаме с бензин двете си коли по-рядко. Отменихме пътувания със самолет до Тайланд, Норвегия и България. Не купуваме билети за следващи пътувания, както беше досега. С приятели от Норвегия се каним на питие надвечер по Скайп веднъж седмично, което се оказа много приятен начин за далечно общуване. И, разбира се, благословена да е дигиталната технология! Прекарвам повече време в мрежата от преди, но продължавам да чета и пиша според обичайните си планове. Жена ми върши науката и пише книгите си също от компютъра. С децата по света се чуваме почти всеки ден, бих казал по-често отколкото в нормални времена.
И не! Животът, колкото и компенсиран, не е по-добър сега. Чувството, че нещо ти е забранено, потиска. От това, че не можеш да прегърнеш най-близките си или просто да пипнеш живи хора, душата боли. От друга страна се усещам по-свързан с приятелите си по света, а и въобще с хората, с които трябва да преживеем заедно тази криза. Тя е здравна криза, но всъщност я смятам за криза на доверието. Както казва уважаваният от мен Ювал Харари, няма лидерство в глобален мащаб. А то е защото Тръмпова Америка се оттегли от лидерството и като последствие в много държави се появиха посредствени националистични лидери. Така се изгуби доверието между отделните държави, както и между правителствата и населението. Вирусът няма да бъде спрян с ограничаване на сътрудничеството и контактите, а тъкмо обратно – със засилването им. И Европейският Съюз тъкмо днес трябва да покаже, че е основан на идеята за взаимопомощ и общ фронт както за развитие, така и за разрешаване на кризи, предизвикани от биологични агенти извън човешката воля и контрол.
Лекар сте по образование, но пишете книги и статии отдавна. Да поговорим за книгите и пандемиите. Знаем, че Шекспир и Пушкин са създали шедьоври („Крал Лир“ и „Евгени Онегин“) по време на епидемиите на чума и холера. Каква е връзката между страха от смъртта и творчеството?
Пряка! Ние творим с илюзията, че можем да преодолеем своята смъртност. Но това не е онзи страх за собствената кожа, който ни обзема, когато край нас летят куршуми или вируси. Това е страхът, че сме нищожни пред величието на вселената. Творчеството преодолява човешката арогантност. А в условията на епидемии, когато хората са инкарцерирани, се появява според мен един друг вид стимулиращ страх: страхът от отнемане на свободата. Започваме почти машинално да се усещаме обсадени, несвободни, подчинени, капитулирали както пред тоталитарния режим от миналото. И у онези, които усещат енергия и смелост, се раждат идеи и планове за съпротива. Литературата е съпротива. Ето, на нас и сега ни се иска тази епидемия да е мащабна, колкото епидемиите от миналото, че да всели у всекиго страха от смъртта и несвободата и, съответно, да вдъхнови творците към съпротива чрез изкуството. Но не е. От друга страна, мен никога не са ме специално интересували произведения, предизвикани от епидемии или катастрофи. Големите писатели пишат големи книги и без подобни предизвикателства. Бокачио просто е скучаел и е решил да се забавлява, сглобявайки историите в Декамерон. Т. е., ако перифразирам Наполеон, от баналното до великото има само една крачка. Камю е написал Чумата само като метафора, но не я е писал в условията на епидемия, а веднага след унищожаването на националсоциализма.
Може би мисля по този начин, защото съм имунизиран от тези страхове по две линии. Медицината ме направи безчувствен към самото умиране, включително и моето собствено. Литературата ме направи безстрашен спрямо отнемането на свободата.
Виждате ли и за себе си корона вирусът да Ви вдъхнови за нова книга?
За мен събитието е временно и незначително, що се отнася до биологичната и медицинската му страна. Любопитен съм как глобализираното по неволя население на земята ще се справи с икономическите загуби. Но и по двете линии не усещам никакво дуенде, няма романтика, няма дълбока психология, няма история, която да стане метафора на някаква нова характеристика на човешкото състояние. Виждам, че в човешкото състояние сякаш се замъглява и дори губи въпросът за смисъла на живота. Замества се от елементарен хедонизъм, сякаш смисълът е само да преживяваме забавата. И щом се появи нещо, което ще попречи на всеобщото парти, се сгърчваме от страх. Наблюдавайки реакциите на хората по света обаче ми се струва, че времената са се променили в поне два аспекта.
Единият е, че мирният живот в течение на 70 години в Първия свят изнежи хората, разглези ги и окуражи в нечувани размери тяхното несериозно отношение към традиционните ценности и морала. А с това се преувеличи цената на самия живот, независимо какво е качеството му. Продължителността на живота се увеличи без успоредно с това да се повиши и качеството на живота на старите хора. Милиони бедни или просто недостатъчно богати хора живеят в мизерия, а единият процент богати живеят в абсурден лукс. Но и двете групи смятат, че животът – със или без качество, със или без продуктивност – е едничкото важно нещо на този свят и пазят своя, докато гледат как други, а понякога и самите те, унищожават живота на някой, който им се струва, че им пречи.
Другият аспект е, че се изгуби ролята на авторитета. В моята градина – изгуби се авторитетът на писателя. Читателите решиха, че литературата е част от всеобщото парти и предпочитат краткото и развлекателното четиво.
И двата аспекта представят човека в неблагоприятна светлина, а аз пиша за хора, които преживяват света с въображение и не се страхуват от трудностите, нещастията, потиснатата свобода, раздялата и смъртта. Моите герои са хора, които живеят на високи обороти, търсят горните слоеве на човешката изява, и винаги – винаги! – търсят начини да живеят според високи ценности, да преодолеят своите слабости и грешки, да се поправят, покаят, да се окажат на висотата на идеалите си. С една дума – да НАДДЕЛЕЯТ.
Българите са сред народите, които в най-голяма степен намират опасността от Ковид-19 за преувеличена – общо 72% у нас смятат така – при 49% средно за всичките 28 страни. Сходно с нас мислят в близката ни Северна Македония, а и в Босна и Херцеговина – страни, които като че ли засега остават далеч от пиковите бройки случаи, за разлика от Западна Европа, където заплахата не се възприема като преувеличена. За какво свидетелства това?
Честно казано, вече не познавам в необходимата степен манталитета на днешните българи, за да отговоря на този въпрос. Но бих ги похвалил, ако е така. Впечатленията ми от общуването с българи в мрежата не е такова. Но има го и българският фатализъм. Животът няма такава висока цена, каквато е придобил в страните, където се живее като на парти и възможностите за печелене на пари гъмжат като пчелен кошер. И поради това отношението в България е майната му, каквото дойде, това ще е.
Написахте във фейсбук,че сте намразили статистиката: „Хората не са числа, приятели! Нито вирусът. Биологичните процеси не се обясняват с проценти“ Защо мислите така? За метафизика ли намеквате?
Тъкмо обратното. Проповядвам реализъм. Статистиката е само ориентировъчен инструмент. И особено в случая тя не е достоверна, понеже цифрите, още в момента когато се съобщят, вече са други. Начините, по които се вземат пробите; недостатъчната ефективност на тестовете; състоянието на имунната система на отделния заразен или на групата, сред която се разпространява заразата; расовите и националните особености на реакциите спрямо вируса; качеството на здравеопазването и съответно на регистрацията; начина, по който се вписва причината за смъртта … са все фактори, които със своята неизмерима комплексност не могат да бъдат описани със статистически методи. Вирусът заразява хората според биологични закономерности и всяко математическо предсказание за големината на епидемията, особено за това колко хора ще умрат, е смешно, защото свежда човешките организми до бройки. Корона вирусите са голяма група, която циркулира сред населението на света. Сегашният щам е мутант с по-голяма вирулентност. Но как неговата генетична програма се мени след срещите си с милиони – не хиляди, те са вече милиони, но още не са уловени с нашите методи – заразоносители не може да се предвиди. Ето защо аз, а и лекарите, някои от които бивши мои студенти, имаме трезво отношение към протичащата епидемия. Ако си виждал как вирусните частици нападат мембраната на клетката, за която се закачат и проникват вътре в нея, ако ясно знаеш кои са пътеките и молекулите, които пренасят вирусната информация към ядрото на клетката и се вграждат в генния й апарат, няма как да приемеш заплашителните прогнози на статистиците. А и кому са нужни те? Единствено информирани са лекарите на предния фронт и лабораториите, които изследват самия циркулиращ вирус и създават тестове за неговото наличие и ваксини за създаване на имунитет. Работата на правителствата е да слушат лекарите, които от минал опит знаят как се развиват вирусните епидемии, и да преценяват състоянието на здравеопазната система за това дали има капацитет да приеме увеличената бройка тежко заболели. В този смисъл създаването на лекарски съвет, за което чух днес, е стъпка в правилната посока.
За размера на епидемията ще знаем едва след година-две, когато тя отзвучи и когато се съберат достатъчно стабилни данни за всеки от нейните аспекти. Тогава ще има и ваксина или ваксини, както вероятно и антивирусни лекарства. Няма да го забравим, а ще е приспособим към живот с него, както сме се приспособили към живот с грипния вирус.
Аз или нямам достатъчно въображение, или ще се окажа наивен привърженик на либералната демокрация, но в момента не възприемам нито една от апокалиптичните картини, които някои рисуват доста арогантно, предвиждайки че цялата ни цивилизация щяла да се промени. Начинът на мисленето ни за капитализма и демокрацията, за бъдещето на планетата и разни други важни неща ще продължат еволюцията си към все по-пълно знание и обяснение на света и неговите прояви. Пропаст няма. Има страх от непознатото и непредотвратимото. И ще завърша с риторичен въпрос, на който всеки да си отговори сам: защо нямаме страх от непредотвратимото затопляне на земята?
