Девети май е избран като Ден на Европа в памет на историческата Декларация на Шуман. На този ден през далечната 1950 г., когато съм бил само на 4 години и не съм знаел, че съм обречен да израсна вън от цивилизованата част на Европа, френският външен министър Робер Шуман е споделил в своя реч идеята си за нова форма на политическо сътрудничество, която да направи войната между европейските народи немислима. Той е предложил да се създаде институция, която да обедини и управлява производството на френските и западногерманските въглища и стомана. Затова Девети май 1950 се смята за рождената дата на пазарното обединение, което, след трудно детство и бурен пуберитет, възмъжава и се превръща в Европейския съюз.

Краят на Втората световна война е обявен официално от водачите на Западната коалиция Труман и Чърчил на 8 май 1945 г. късно вечерта. Поради часовата разлика, в СССР това става рано сутринта на 9 май. На мен ми промиваха мозъка, че това е Ден на победата на Съветската армия над т. нар. монархо-фашизъм. На този ден всички трябваше да гледаме тържествения парад на съветските войски на Червения площад, който бе фалшива демонстрация на социалистическото превъзходство. Днес подобни военни паради, целящи да сплашат Запада, се предават от столицата на Северна Корея, където диктаторчето, подобно на нашите диктатори от миналото, подхранва своя нарцисизъм с т. нар. народна любов.

Европейският съюз е трън в очите на много хора – и на Изток, и на Запад. Но независимо от политическите интереси, които стоят зад неговото създаване и утвърждаване като водеща икономическа и цивилизационна сила в света, аз вярвам в идеалните подбуди, които го движат, независимо от нестихващия дебат дали националната държава не е все пак за предпочитане пред един наднационален съюз, управляван от брюкселската бюрокрация.

Идеята за обединена Европа не противоречи на националния суверенитет, нито на националните интереси. Ако сме истински патриоти, а не злокачествени националисти, не е трудно да видим, че в Европа никой не ни е враг. Напротив, Европа е място за мирно икономическо и културно съжителство, почиващо на ценностите на християнската цивилизация. В Европа сме приети добронамерено и като равни по права и задължения. Обратно, Русия гледа с високомерие на всяка европейска държава като потенциална плячка, която би могла да обслужва интересите на руския национализъм.

И ако сме патриоти – а това означава да милеем и работим за доброто на България – ще празнуваме Деня на Европа, защото в Европа са нашите приятели, и ще отхвърлим Деня на победата, защото Русия е нашият враг. Сърцевината на българския проблем е, че не сме в състояние да разделим общото ни славянско потекло и руския принос в световната култура от войнстващия посткомунистически империализъм на руснаците. Европа прави тази разлика: там ценят и обичат руските неща, без да ги превъзнасят, но добре съзнават опасността, която представлява руската експанзионистична политика.

България е нация, а не партия. Ако едно време двете бяха отъждествявани и партийните интереси прислужваха на Москва, днес нацията България няма партийни интереси, свързани с Москва. Като малка европейска държава, естественият избор на България, който най-добре служи на нейните интереси, е да празнува Европа.

Понеже се чувствам културно и емоционално свързан с Европа, аз избрах да живея в една от нейните големи държави и Денят на Европа е за мен празник на европейските ценности. Надеждата ми е, че, дори и географски да е в европейската периферия, България постепенно се присъединява към ценностната сърцевина на този празник.