Беше време, когато вярвах в емоционалния апел. (Пълно разкритие: през 1990 това ме квалифицира да стана основател и главен редактор на вестника на ДПС.)

Днес съм убеден в силата на разумния аргумент. (Пълно признание: това ме квалифицира да съобщавам истини, за които имам лични впечатления и компетентност, без те да изглеждат субективни.)

В това продължение на темата за двете страни на монетата информация – предаватели и приематели – започвам с Титаник, историческото корабокрушение, причинено от комбинация между самомнението за техническа непогрешимост на елитния екипаж и невежеството на пътниците относно непредвидимостта на природните стихии. За мен няма съмнение, че светът днес може да се оприличи на Титаник след сблъсъка с айсберга: капитанът и екипажът са загубили контрол върху управлението, което до преди няколко мига само е изглеждало бепогрешно и прогресиращо, а пътниците си губят ума от страх пред реалната заплаха, че ще се удавят. Смъртната опасност и липсата на информация заличават йерархията между екипажа и пътниците и те с равни шансове се борят за място на спасителните лодки. При това Тръмп не е единственият айсберг и само малцина от хората в лодките могат да гребат. Но в каква посока?

Популистът действа по проста схема. Установява каква болка тормози мнозинството и кой може да бъде обвинен, че я причинява, измисля си някакъв правдоподобен сюжет и започва да повтаря на страдащите, че знае как се чувстват. Че тяхната болка е и негова болка и че не само е заедно с тях в страданието, а и е открил врага: черните, малцинствата, имигрантите, циганите, политиците, елитите, все някой – но не и “вие”. Насъсква ги да мразят и повтаря, че той е единственият техен спасител. Възходът на популиста започва с гняв и завършва с апел за отмъщение. Който е следил изборната борба в Америка през 2015-16 веднага би разпознал в тази схема Тръмп, както и Бойко Борисов, а в най-ново време Корнелия Нинова. В различни варианти, подобна е фигурата на Фараж в Кралството, на льо Пен във Франция, на Вилдерс в Холандия. Винаги се повтаря един и същ враг – либералните елити, които живеят в своите привилегировани мехури и, вместо да се интересуват от болката на бедните, се опияняват от илюзиите си за глобален свят. Спасението е в национализма.

Кои са баламите, които се вързват на тази реторика?

Сериозната социология вече ги посочи. В референдума за Брекзит от трите водещи фактора – възраст, доходи и образование – най-важен за избора Излизане или Оставане е бил образованието. Измежду хората на една и съща възраст и с еднакви доходи гласували за Излизане, тези с ниско образование са били с 30% повече от притежателите на университетски дипломи. За сравнение, броят на гласувалите за Излизане сред хората с доход под 20,000 лири е бил само с 10% по-висок от броя на тези с доход над 60,000 лири и, съответно, по-възрастните от 65 години, които са поддържали Излизането, са с 20% повече от предпочелите го 25-годишни. В Америка през 2016 ниското образование също е най-добрият предсказател за това кой е предпочел Тръмп пред Хилари. В 50-те окръга с най-висок процент на високообразовано население (71,4%) Хилари е спечелила 9% повече гласове отколкото Обама през 2012, докато в 50-те окръга с най-нисък процент на хора с университетско образование (13,3%) е загубила (а Тръмп спечелил) 11% от гласоподалите за Обама през 2012.

Но и без социологични данни, интуицията на хората води до същия извод, например в това взето произволно от Фейсбук изказване: “В момента в обществото ни има тежък разпад на социалната тъкан, пълна липса на индивидуална и колективна отговорност. И ако живеехме в други векове, църквата вероятно щеше да е решение. Днес живеем във време, когато, поне по нашите ширини, църковният клир е неизбежно асоцииран с бентлита и ролекси. Така че, ако имате някакво конкретно предложение как да започне някаква промяна в тази държава, назовете я, защото аз лично не разбирам как убеждавате всеки човек да възприеме християнските ценности или да преосмисли битието и Смисъла, особено ако същият не е развил капацитета си, за да направи подобно нещо… И в този контекст, моето конкретно предложение е образование. Образованието не е панацея, разбира се, но определено би насърчило човешкото себепознание и възприемането поне на някои етични принципи, което е начало.” (подчертаното е от мен)

В една реакция във Фейсбук на първото есе по темата за информацията (Култура, бр. 6/17 февруари 2017) млада учителка пише още по-категорично: “За съжаление неспособните да се самоосъзнаят и да осъзнаят закономерностите в света и най-базовите връзки между нещата не са незначително малцинство. Те са удавени от информация и подобно на малките деца, непрекъснато са в състояние на неразбиране или на полуразбиране на нещата. Приемат това състояние за естествено, защото никога не са се намирали в друго, затова не се и борят с него. В демократичните общества гласът на всеки такъв объркан човек тежи колкото на осъзнатия. Това се използва от безскрупулни политици, които няма с какво да спечелят гласовете на по-добре ориентиращите се. За да разбере един човек, че Корнелия Нинова го лъже, когато изтъква като основна слабост на предишното управление увеличаването на възрастта за пенсиониране, трябва да знае толкова много неща, които цял живот е подминавал като твърде сложни или интуитивно си ги е обяснявал крайно погрешно.” (подчертаното е от мен)

С една дума, не само че информацията е океан, надигащ се поради глобализацията, но и бреговете, които той е на път да залее, са населени с несъвършени предаватели и приематели. Песимизмът идва от това, че, дори и журналистите да се ориентират бързо и да намерят най-добрите стратегии за филтриране на лъжите и убедително представяне на фактите, само малцина от публиката имат сетива и знания, за да ги възприемат адекватно. Сетивата на мнозинството са притъпени от страх. Дефицитът от знание на масата необразовани не може да бъде компенсиран в сроковете, необходими за да може критична маса от населението да се противопостави на войнстващия популизъм. На всичко отгоре,  колкото по-малко знае човек, толкова повече го е страх.

За да има пълна яснота, нека припомня разликата между знание и информация. Знанието е придобито интелектуално умение за системно (а то значи критично) мислене – информацията е неутрален доставчик (инпут) на факти за света, чрез тълкуването на които човек се приспособява към него. Знанието е система – информацията е сбор от несвързани факти в определен контекст. И понеже светът е система, и то пределно сложна, само човек със знания, т.е. с критично мислене, може да постави фактите там, където е тяхното правилно място, т. е., да им даде адекватно на значението им тълкуване в системата и така да разбере кога си противоречат. Само онзи, който е получил системна представа за света, когато е расъл и се е образовал и, в крайна сметка, социализирал като работник, професионалист или бизнесмен, е в състояние да възприема и тълкува информацията критично и да взима решения автономно. Ключовото понятие тук е автономно.

Всеки от нас става индивид поради придобитата ни психична способност да бъдем автономни социални играчи. Психиатричната помощ е създадена, за да помага на хора, които са загубили автономността си или никога не са я придобивали. Съдебната система почива на предпоставката за автономността на индивидите, която ги прави отговорни, ако действат в нарушение на общоприетите и облечени в закони социални норми за право и неправо, добро и зло, норма и престъпление и т. н.

Но във всекидневието и политическия живот съществуваме в една сива зона извън ясните законови рамки, където отстояваме автономността си и се борим срещу или се поддаваме на опитите да бъдем контролирани. Формите на политически контрол, които са групови, но работят на нивото на отделния индивид, са известни като промиване на мозъци, манипулиране, фалшифициране на исторически факти, подкупване, шантаж… От скоро към тях се прибавиха и след-истината и алтернативните факти. С една дума, информационният океан се надига не толкова поради увеличен брой източници, а по-скоро от растящия брой замърсители с псевдо-информация, които виреят успешно в социалните медии.

Лесно е да се каже, както се опитват честните професионални журналисти, че спасението е в: а) предаване на екологично чиста информация; б) изобличаване на лъжливата информация; и в) образование. Изглежда правилно, но резултатно ли е? От една страна, чистата информация се смесва свободно с лъжливата и няма на врата си зелено шалче, по което да бъде разпозната от хората, които не притежават знание. От друга, образованието дава резултати в течение на поколения, но не може да промени хора, които вече са изгубили мотивация за промяна. А такива са поддавляващото мнозинство по света. Непреодолимото остоятелство е, разбира се, че образованите говорят на език, неразбираем за необразованите.

Ето в този момент моят проблем е как да представя хаоса, сътворен от медийното манипулиране, на език, който да щади човешкото достойнство на необразованите (грубо казано, да не ги обобщавам като прости), да бъде достъпен за тях и същевременно да е убедителен за образованите, от които се очаква решението. По какъв начин, с какви думи да заговоря едновременно на двете групи – компетентните и невежите? Защото точно това противопоставяне е в основата на популистките стратегии.

Преди всичко е проблематично дали невежите изобщо слушат/гледат/четат информацията и, ако го правят, какво от нея разбират и поемат, за да се ориентират правилно. Политическите манипулатори решават проблема като ползват елементарен език, известен в Америка като sound bites (звукови хапки). Талантът на Тръмп се оказа точно това: той употребява малко думи, които повтаря често, не говори с пълни изречения и дори не се старае в речта му да има логика. Лингвистите твърдят, че от трибуната той не произнася речи, а говори така както ние разговаряме един с друг в кухнята или в кафенето. И този говор несофистицирания, нешколуван ум възприема естествено, без да се напряга. Тръмп говори като 12-годишно дете. Но ако за изборната кампания това върви, по този начин той не може да управлява. Инстинктът му подсказва, че некомпетентността му да организира администрацията, да има политическа стратегия и да взема президентски решения, от които зависят съдбите на милиони и икономика от билиони долари, може да бъде прикрита като продължава да се държи като че ли е на предизборен митинг: постоянно повтаря, че Америка е в ужасно състояние, той е единственият спасител и е спечелил изборите с голямо мнозинство; медиите са безчестни; неговите намерения и укази са страхотни, великолепни; неговото управление ще бъде много, много добро.

Невежите продължават да му вярват. Те не внимават, но и когато внивамат, важните неща не стигат до тях. Ние изобличаваме лъжите, пишем интелигентни анализи и се четем един друг, но социологичните проучвания продължават да показват, че масата от тръмпери не намалява и сляпо продължава да вярва, че той – с цялата си корумпирана котерия от хора на истаблишмънта – ще “пресуши блатото” (на Вашингтон), което, в друг израз, означава, че ще оправи корумпирания истаблишмънт. В момента, когато пиша това, съветникът на Тръмп по въпросите на националната сигурност е подал оставка, Тръмповата предана говорителка Келиан е препоръчана за дисциплинарно наказание, защото по телевизията е рекламирала в прав текст стоките на дъщерята на Тръмп Иванка, и в същото време на посещение във Вашингтон пристига израелският министър-председател Нетаняху. Кой освен високо образован човек може да схване едновременно смисъла и динамиката на тази комплексна информация?

В края на краищата, казвам си, в предадения преди това репортаж за намалената бирена продукция в Англия обикновените английски зрители сигурно намират много по-голям смисъл, защото той касае пряко живота им. По същата логика и в България избирателите на БСП и ГЕРБ наострят уши, ако чуят новини за незаконно варене на ракия или за необезопасените тунели по магистралите, но не са в състояние (или отказват) да разберат как така техния толкова симпатичен пожарникар-главатар на партия ГЕРБ може да бъде обвинен в сделки с мафията. Те така и не престанаха да вярват, че цели 27 години думата “преход” е само звукова хапка, предъвквана и изплюта от политиците, и че демокрация още няма и няма от къде да се появи.

Нито видът, нито действията на прословутия Пеевски не ги притесняват. Че България има последователно трима главни прокурори – Филчев, Велчев и Цацаров – които вече 20 години подкопават пълната с подкупни съдии съдебна система за тях не е проблем. Дори и журналистиката да работеше с доказани факти и да търсеше отговорност от политиците, както американската или английската, невежите българи пак нямаше да разберат, че липсата на взаимно контролиращи се властови институции обезсмисля всяко усилие т. нар. демокрация “да заработи”. (Признание: подозирам, че и много от образованите не са го още разбрали.) Те изключват телевизора, когато самоопровъзгласилите се водачи на “дясното” спорят за размера на пишките си. Те се побъркват от хвалби за Динко, който като Матросов ги спасява с тялото си от “опасните” бежанци. Те не се обиждат, ако ги наречеш ксенофоби. Те просто не знаят какво тази дума означава.

Смятам, че хора, които се поддават на мозъчно промиване и на откровени фалшификации и избират за свои ръководители патологични или хронични лъжци, не познават себе си. Те са объркани по отношение на своите собствени интереси. В крайна сметка, това са хора, които са загубили инстинкта си за самосъхранение. Това са неавтономни индивиди.

Въпросът, който си задавам и задавам на всички вас, образовани и културни читатели на този вестник, е: щом това е така, достатъчно лекарство ли е образованието, за да ни избави от болките на популизма? И това не е тривиален въпрос, защото невежеството, както ни показва историята, е страшна революционна сила, тъкмо защото е масово.

И, ако не е образованието, кое е спасението? Наистина ли вярвате, че спасителните лодки от Титаник няма да намерят пътя си към сушата?