„Колкото и трудни да изглеждат сега нещата, колкото и сериозни да ни изглеждат кризите, винаги ще има изход, винаги ще има надежда“. След години нашите внуци ще живеят по 120-130 години.

Слагам първото изречение на Франсис Копола в кавички, защото ако бях го казал аз, нямаше да ме цитирате, а едва ли щяхте и да ми повярвате. Хората обичат авторитетите да им дават кураж и да им казват какво да правят.

Но така ли е винаги? Подходящ пример за обратното е премиер-министърът на България. Каквото и да каже, каквото и да направи, все не се харесва! Т. нар. интелигенция постоянно се гнуси от него, а погнусеността хвръква нагоре, когато има избори и ГЕРБ ги спечели.
Нека наречем това ЕСТЕТИЧЕСКА позиция към политиката – а ако ви харесва, може да я наречем и ХИГИЕНИСТКА позиция.

Преди да продължа, заявявам, че аз също не харесвам излъчването на ББ. Той и аз не сме от една класа – нито по образование, нито по знания, нито по култура. Но да го ненавиждам и да обяснявам състоянието на България с него, не ми е минавало през ума. Напротив – като се появи и заговори, той ме забавлява. И като виждам кое правителство какво е постигнало през последните 25 години, не си затварям очите за истината: двете правителства на Борисов.

Днес изчетох една дълга дискусия във Фейсбук за Борисов, проведена между българки, живеещи в Германия. Очевидно жени преживели, добре омъжени, вероятно професионалистки, сигурно ще ти поднесат следобеден чай в порцеланови чашки с цви-бак и ще бъде приятно да слушаме Моцарт и да си говорим за картините на Едвард Мунк. Ала разговорът им не се задълбочи повече от констатациите от рода „срам ме е, че имаме такъв министър-председател“, „добре че излязох навреме от онова блато“ „тъжно ми е за България“ и все в този дух. Не ги критикувам – всеки е свободен да говори и изразява онова, което мисли. Но задавам въпроса: това мислене променя ли нещо? Води ли нанякъде? Помага ли на България?

Не помагат и памфлетите на Иван Бакалов, списувателят на е-вестник, който, освен да нарича Борисов с епитета Тиквата и да го нарича пременил се комунист и мафиот, не е доказал нито едно от твърденията си с факти и реални истории. Той не може да потисне гена на отрицанието в себе си и с това доказва, че генетиката е много сериозен фактор в нашето социално поведение. Иван е също добър човек, в това нямам съмнение, и милее за България. Но толкова време вече той и стотици други повтарят мантрата, че Борисов е свързан с мафията, а абсолютно нищо не се променя. Кучетата си лаят – керванът си върви. Е, защо искате да бъдете кучета, а не водачи на кервана?

Темата може да бъде подкрепена с много подобни примери, както и с такива, които показват, че враговете на прогреса в България са по-умни от радетелите му – достатъчно е да четете Калина Андролова.

Но какво би било ако ПОДКРЕПИТЕ Бойко Борисов! Преодолявате погнусата и или просто си мълчите, или намирате хубавите неща и се хващате за тях. Например – кметовете на Бургас и Пловдив са очевидно такова хубаво нещо, и двамата са от ГЕРБ. Ами кметицата на София, г-жа Фъндъкова? Грях му е на душата, който няма да признае, че много неща в София се оправят под нейното управление. А бившият министър на външните работи и на отбраната в първото правителство на Борисов, Ники Младенов? В събота седеше на масата за преговори във Виена заедно с Кери, Лавров и Могерини. Познавам го, защото е съученик на дъщеря ми от Музикалното училище в София, талантлив пианист, фин и възпитан човек, който винаги е подкрепял Борисов.

Да, ако подкрепите Борисов, а) нищо няма да ви се случи и никой няма да ви обвини в капитулация пред лошия вкус и б) постепенно около Борисов ще започнат да се увеличават хората, които разбират от изкуство и литература. Ако това ви е целта! Но всеки от нас знае, че целта на политиката е повишаване благосъстоянието на общността и защита на националните интереси. И че политиката е мръсен занаят. И че няма нищо общо с естетиката. Навсякъде, където съм живял и следил националните политики, онези, за които съм гласувал и са успявали, не са били от моята класа, много от тях нямат обноски (погледнете Конгреса на САЩ или Парламента на Великобритания) и заслужават епитета „простаци“.

Да, ама не! Генът на отрицанието. Генът на възмущението! Генът на погнусата! Това са все национални гени, които ни държат в кафенето или следобедния салон – или техния ултрамодерен еквивалент, Фейсбук – вместо да излезем на публичната арена и да подкрепяме онези, които вършат положителни неща. Не става въпрос за безкритична подкрепа, а за разумно присъединяване към онези, които са доказали, че произвеждат. Става въпрос да започнем да разбираме от нюанси и от компромис.

Може би някои от вас си въобразяват, че с опозицията си на Борисов се показват като неконформисти? Тъкмо обратното е: конформизъм в България е да повтаряш до втръсване, че комунистите са злото, дори и тогава, когато партията на комунистите е почти на изчезване от политическата сцена. Конформизъм е, вместо да търсиш и предизвикваш ПРОМЯНА, да чакаш в хигиеничната обстановка на собствения си дом нещата да се случат от само себе си.

Няма да се случат! Общността, на която генетично принадлежим, е пълна и с простаци, които също имат глас. Най-сетне трябва да ги надвикаме и надгласуваме!