(или ПРОФИЛАКТИКА СРЕЩУ ОСТАРЯВАНЕТО)

Замислете се колко фатално подценяваме информацията в личния си живот. Ние вземаме най-важното си решение – да свържем живота си с някого – въз основа на най-оскъдна информация за този човек. Текат години и информация се трупа. Тя или той всекидневно, дори всекичасно ни дава информация за себе си с поведението и отношенията си, но, увлечени да наблюдаваме своето его, ние не я забелязваме. Егото ни диктува да обръщаме внимание само на информацията за самите нас; другият е до нас, за да го обслужва.

След 20 години, да речем – ако удържим толкова – би трябвало да знаем наистина почти всичко за човека, с когото сме делили легло, мечти, провали и успехи. Но и при тази изобилна информация, която в 90% от случаите опровергава правилността на първоначалното решение, ние вземаме второ погрешно решение – този път безотговорно! – да продължим живота си с този човек. Ако сме внимавали, трябва да се разделим. И да използваме наблюденията си, за да получим повече информация за следващия човек, с когото ще ни се поиска да свържем живота си.

Когато навлезем в последната фаза от живота си, независимо сами или заедно с някого, изведнъж си даваме сметка, че гориво за енергията, с която сме действали доскоро, защото сме били необходими на света, са другите хора. Ние сме активни, защото реагираме. Чувстваме се полезни, защото някой очаква да бъдем полезни. Сега, когато вече не сме необходими – нямаме работа, нямаме деца, за които да се грижим, нямаме задължения спрямо конкретни линчости и проекти – забелязваме, че жизненият ни тонус внезапно е намалял. Дори поема в посока към постоянна регресия. И това е трудното на тази възраст: че за да произвеждаме менталната и физическата енергии, така необходими, за да се чувстваме необходими и щастливи, трябва да търсим предизвикателствата вътре в себе си, сиреч, в егото си.

В първия случай егоизмът ни е унищожителен. Ние сме недоволни, фрустрирани, нещастни. И светът ни е виновен.

Във втория случай егоизмът – умението да ползваме себе си като запалка – се оказва двигател за живот и творчество!

Но представете си, че в първия случай сме обръщали внимание на информацията и сме вземали правилни решения. Тогава в напредналата възраст човекът до нас ще бъде постоянен стимул, на който реагираме, външен двигател, който ще ни вдига сутрин от леглото, и влюбен поддръжник на нови проекти, за които ще е необходима нашата ментална енергия. И понеже това е реципрочно – ти се грижиш за нея, тя се грижи за тебе – егоизмът ни се оказва алтруистичен.