Петуниите, мушкатата, гергините, лютите чушлета пъстрят двора огрян от меко слънце, но за мен няма съмнение: мирише на есен. И в Айова сигурно мирише на есен. В Созопол още тече Аполония. Нъкъде сред горещи пясъци едно маскирано чудовище отрязва главата на нормален човек. Снаряди, изстреляни от руски танкове, разкъсват телата на украинските братя на руснаците. Може би единствените останали им братя. Една жена, която обикнах заради книгата й, намира за себе си смисъл в религията, същата тази религия, заради която други колят ближните си и се заканват на Америка.

Главорезите, парадоксално, но очевидно по някаква непонятна на човечеството закономерност, са израснали в люлката на капитализма Англия, в джамии насред надменните протестантски и католически църкви. Осама бин Ладен беше възпитан в Америка. „Опълченците“ в Донбас не са помирисвали Америка, но Путин им е промил мозъците, че Русия е предназначена да я надвие. Защо? Кой го интересува това състезание?

Рано загиналата Ейми Уайнхауз пее „Back to Black“. Завръщане в чернотата. Наистина ли? Когато тялото побеждава раковия тумор, пуска черна кръв, но с това очистване се изправя към светлината на живота.

Не се ли питате защо трябва да знаем всичко, което става по света? Защо си губим времето, от което ни е отреден толкова къс отрязък? Болката и страданието – също както радостта и любовта – са истински, когато се случват в тебе, в тялото ти, във въздуха, който дишаш. Твоята сфера на влияние е пропорционална на размера на тялото ти. Най-полезното си време не прекарваш ли с хората, които най-много обичаш? Най-голямото ти страдание не е ли, когато ги няма – временно или завинаги?

Преминава влак и внезапно се чувствам като птица на жицата, в търсене на свободата си – свобода от злото, което, колкото и да е неунищожимо, все пак е победимо.