Коя личност в този момент ме възхищава най-много?

Президентът Барак Обама. В последното есе за него от Дейвид Ремник (Going the Distance, The New Yorker, January 27, 2014), причината за този мой избор става пределно ясна. Обама е интелектуалец от най-висш тип, който по някакво чудо – но все пак закономерно – е станал политик. Той няма списък от лични амбиции. Оглежда всеки проблем от всички възможни страни по максимално възможния за един човек обективен начин. Съзнава, че съществува в система, където той е само един – макар и за известно време много важен – от елементите. Съобразява се с Голямата схема на нещата. Взема решенията си само с оглед интересите на американския народ – и в тях не влага нищо лично. Не се занимава с критиците си, защото е наясно, че е по-важно да си вършиш работата като свободен и отговорен човек, отколкото да заемаш страна в дребнави спорове. Такъв президент, който сякаш насила играе ролята си на политик, беше избран за втори мандат и е между 17-те от всичките 44 президенти на Америка, преизбирани за втори мандат. Обама е доказателство за зрелостта на американското общество.

Кои личности в момента ми влияят най-силно в положителна посока?

Като се огледам за това, наоколо си виждам все жени. Съпругата ми, дъщерите ми – четири – издателката ми, журналистките, които ме интервюират, една писателка, с която си чатим във Фейсбук, две други, от чиито разкази се уча и вдъхновявам, спомена за отдавна починалата ми баба, една 70-годишна дама от френското кино и една 40-годишна супер-моделка. Не се и опитвам да търся причините. Само си мисля, че мъжете понякога казваме “обичам жените”, докато трябва да казваме “обичам жени” – промяната е само в членуването, но каква съществена разлика! В първото личи мачовското самочувствие на доминиращи индивиди, второто е израз на реализъм и равнопоставеност, т. е., всеки мъж обича конкретни жени. И може би начинът, по който ги обича, е сигнал  дали заслужава тези жени да му отвърнат с любов. Но за мен няма съмнение, че жени са ми влияли винаги в положителна посока. С мъжете имам по-трудни отношения.

Тогава нека се запитам, кои мъже са ми влияли най-силно?

О, това отваря темата за приятелството. Оказа се, че главен мотор на съществуването ми са били и са приятелствата. За разлика от романа, където моралната присъда е отменена, приятелствата се крепят единствено на наличието на морална оценка! В моя интимен свят приятелството е в мъжки род – не че жените не са или не могат да бъдат приятелки, напротив! Но там винаги се появява другото, като ясно изразено сексуално желание или като потрепване на гладка повърхност. С приятел от Америка си говорим по Скайп веднъж всяка седмица – за сериозни неща, за ценностите, за Голямата схема на живота, но и за семействата си – без това да ни омръзне. С приятелите от България се виждаме или чуваме с различна честота. Имам стари приятели в Германия, Франция и Канада; имам скъпи приятели в Америка. Но има и много мъже, с които съм скъсал стари приятелства. Всички тези приятели – стари, скъпи, напуснати – са ми влияли силно. Разтрогнатите приятелства са много важни, защото са белези на промяната в човека. Така както за всекиго казваме, че остарява красиво или погрознява с възрастта, така и за всеки приятел мога да кажа, че остарява по морален начин или се деморализира с възрастта. Затова не съжалявам, че с някого съм бил приятел, но съм решил да скъсам. Най-силните приятелства, разбира се, притежават страхотната комбинация от интелектуален и емоционален резонанс, която с времето се превръща в естествен акт на близост и удоволствие от присъствието на приятеля до тебе или изобщо на земята, като дишането и биенето на сърцето, които не се усещат, въпреки че се извършват без прекъсване.

Какво в момента ме тревожи най-силно?

Човешката глупост. Преведена на социален език, глупостта е в основата на човешката суета. А суетата, под каквато и форма да се проявява, е индивидуална комплексираност. Комплексираният човек е безполезен човек. Глупостта ме е тревожила винаги, не само в момента. Но нейните прояви – днешната открито заявена суета на мнозинството от хората, на които технологиите отвориха път към глобалните комуникации – в един небалансиран свят като днешния не само се набиват на очи, а пречат на постигането на много човешки идеали, на които умни хора са посветили живота си. Светът и в това отношение е много асиметричен. Докато в напредналите общества, глупостта е балансирана от умността, в други – между тях и България – глупавите хора са взели връх. Защо е така е отделна тема. Факт е, че днешното положение на България, където на хората дори не им е ясно какво точно се случва, е резултат от преобладаването на твърде много глупави, т. е., суетни в социалните си взаимодействия хора, които се интересуват единствено от своя дребен егоизъм и моментни преживявания, вместо от възвишената цел да подобрят своя колективен живот.

Какво в момента ми дава най-големи надежди?

Наличието на морал в Западния свят. Този морал почива на ценностна система, в която общественото благополучие е цел на всеки индивид. Тържеството на разума не е случайност. Йерархията на ценностите и синхрона между индивидуално и социално благополучие не са илюзии. Моята работа служи на някого, това е сигурно, дори и аз да не го познавам. Затова трябва да върша работата си концентрирано, дисциплинирано и по морален начин.

По-горе казах, че обичам жени – жените са другата ми голяма надежда. Тяхната мека власт – те упражняват властта си по мек, деликатен начин – става все по-осезаема и започва да променя света. Всеки умен мъж – като Обама, например – се подчинява на меката власт или сам започва да я проявява.