Класическата дефиниция на свободния пазар е, че на него производителите предлагат стоки на добре информирани потребители, поради което по-добрите стоки се купуват с предимство пред по-лошите. По този начин пазарът поддържа икономическия баланс и в същото време стимулира качеството заради неговата явна способност да победи в конкуренцията между стоките на отделните производители.

Пръв Кенет Ароу (Нобелов лауреат за икономика) през 1961 установи, че пазарът на медицински услуги се различава от класическия пазар по две неща: 1) НЕСИГУРНОСТ на производителя, т.е.- в изхода от медицинските интервенции (които са същността на мед. услуги) и 2) НЕИНФОРМИРАНИ потребители – хора знаят за болестите си недостатъчно, за да могат да бъдат информирани потребители на пазара на медицинските услуги. Едно от следствията е, че пазарът на медицинските услуги се нуждае от външно регулиране.

Ако направим аналогия, пазарът на книги в миналото се е характеризирал с: а) СИГУРНОСТ на производителя и б) ИНФОРМИРАНИ потребители. Самата аналогия е възможна, понеже образоваността на хората е почти толкова жизнено необходима за тяхното благополучие, колкото тяхното здраве; в напредналите страни от Западна Европа (Австралия и Канада) здравеопазването и образованието е в максимално възможната степен поета от данъкоплатците, т. е., обслужва се КОЛЕКТИВНО от нацията.

През десетилетията на масово потребление, интернет и упадък на образованието в страните, където то не е финансирано и адекватно контролирано (а такава е и Америка, например, за да няма недоразумения, че говоря наизуст), книжният пазар всъщност се насели от НЕИНФОРМИРАНИ потребители. Лошо образовани хора, липса на добро литературно обучение, липса на сериозна литературна критика, разчитане на личния вкус на блогарите, между които само единици са истински ценители на качествената литература, и много други фактори – всичко това доведе до цяло поколение от неинформирани купувачи без да бъде премахнат статута на потребителя като ЦАР на пазара. И този цар си прави каквото си иска – дори и да има умни млади журналистки като Десислава Желева (Култура – Брой 39 (2657), 18 ноември 2011), които виждат някои от нещата на предния фронт, но не могат да знаят дълбоките причини за положението. Следователно, трябва да приемем, че става дума за несъвършен пазар и да потърсим регулационни механизми, които да го НАПРАВЛЯВАТ.

В същото време, когато държавата започне да се връща към нормално състояние, трябва да се обърне внимание на литературното образование, за да се пресъздаде ново поколение от информирани потребители.

В Амстердам има една книжарница, която се нарича American Book Center, която е ПЪЛНА с книги и ПЪЛНА с посетители – виж снимки на моята стена – и в нея човек седи уютно и може да си чете цял ден. Ърбан-фентъзито заема само една четвърт от четирите етажа на книжарницата. В същото време на касата има опашка от купувачи. Такава книжарница нямаше да съществува, ако нямаше ТЪРСЕНЕ. Ключът, според мен, е ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИ читатели, които да ТЪРСЯТ добрите книги, които Десислава иска да им предложи. Всичко останало е палиативни мерки и потупване по рамото, когато употребим силни думи за диагнозата. Но никой не се опитва да лекува!