Чета във Фейсбук как хората се радват, че могат да раз-“приятелят“ някои от „приятелите“ си, защото се държали неприлично – като език или като съдържание – изменяли на „правата вяра“, или просто се държали просташки. Да се смея ли, да плача ли? Ами хора, във Фейсбук вие сте на улицата! А улицата е за всички. Можете ли на улицата да срещате само приятни хора? Ако не ви понася, не излизайте навън, спрете да се включвате във Фейсбук. Вместо това, продължавате да стърчите там – мислейки, че като сте по пантофи пред компютъра, само напарфюмирани гости ще ви посетят. А като раз-“приятелите“ или блокирате някого, той си остава там. Следователно, за вас е важно да пазите себе си, а не да участвате в демократичния разговор на площада.

Естествено, има разлика между улицата и Фейсбук. И тя е в полза на последния. На улицата се разминаваш с другите, можеш да избереш все пак онези улици, по които предпочиташ да вървиш, но във Фейсбук си наблюдател. И можеш да наблюдаваш продължително време. Хората показват своя характер като на длан. Хората проявяват своите ценностни системи, без дори да се усетят. Ти пак можеш да избереш с кого да общуваш и кого да харесаш, но защо трябва да се лишаваш от удоволствието да видиш какво мислят твоите политически опоненти или екстремистите или да станеш свидетел на падението на някой, когото си смятал за морален човек? Фейсбук е ИНФОРМАЦИЯ за света и хората – тя трябва да се ползва. Особено не разбирам онези, които стигат до крайността да блокират някой свой бивш приятел. За мен това са хора, които искат само да говорят и да бъдат слушани от всички, но самите те не се интересуват какво им се казва. Това е проява на несигурност. В края на краищата, светът е свободно място, където всеки родил се в него има право да съществува и да се изявява. Хората, които имат да кажат нещо на площада, трябва да са наясно, че ги слушат и онези, с които те не биха седнали на маса – а също и че те трябва да слушат онези, които смятат, че фашизма е подходящо социално поведение.

На човек трябва да му стиска да преживее всичко, когато излиза на площада. С всички тези охкания и хленчения, вие само показвате, че нямате собствена цена, самочувствие и себеуважение.

Ето интересен пример за това, което казвам: пиянството на едни професори (перифразирам Вазов). Едни веднага казаха, че това е второстепенен въпрос. Други се просто възмутиха по своя си безпомощен начин. Трети успяха да видят злото и го формулираха категорично. Четвърти упрекнаха студентите, че заснели своите преподаватели. Както винаги между българи, нямаше единство на мненията по един въпрос, по който НЕ МОЖЕ да има различни мнения. Защо ли? Ами защото българите дори не знаят, че УНИВЕРСИТЕТЪТ е свещено място за образование на хората, които създават интелектуални ценности – въреки че иначе обичат празника на Кирил и Методи – и че ако братята Георгиеви можеха да видят какво става, щяха да си вземат парите обратно в гроба. Тези двама простаци омърсиха това свещено място и за всеки, който ги е видял на видеото, трябва да е ясно, че те трябва да бъдат изхвърлени от Университета. Както удачно каза Иво Беров, те превърнаха университета в кръчма. И ето как, дори без да съм приятел с много от изказалите се по въпроса, ми става до болка ясно, че много от хората в България нямат ясна ценностна система, ако изобщо имат някаква. А особено тъжно и безотрадно е, че те не смятат образованието за първостепенна ценност, за нещо по-важно от дребнавите политически борби на момента, цената на тока, бежанците и Сидеров.

Ако този Университет беше употребяван през 100-те години от съществуването си по своето преднаначение, т. е., да създава поколения от хора, които са високо образовани, културни, почтени, демократично мислещи, морални в своя частен живот и публични прояви, днес нямаше да съществува този безобразен български хаос, в който се е изгубила всяка мярка за човешко достойнство.