Америка е нямала президент като Барак Обама. Много от Големите Президенти преди него са били – като него – извънмерно интелигентни, необичайно почтени, прагматични и визионери. Но никой от тях не е бил чернокож.

В същото време той все не успява да убеди половината Америка – прогресивно-либералната, латино имигрантите и интелектуалците – че ще успее да осъществи намеренията, с които спечели властта, и че, с всички тези негови качества, ще остави Голяма диря в историята на Америка. Но то е така, защото другата половина – реакционната, религиозната и чаено-партийната – всячески му пречи да стори това!

От самото му идване в Белия Дом, и още повече след като остана там за втори мандат, Обама – като никой друг президент преди него – е постоянна мишена на критики. От ляво и от дясно, от север и от юг, от ултрареакционери до радикално прогресивни, от умерени коментатори до отявлени врагове се чува едно и също. Обама е виновен! Обама е слаб президент. Обама е прекалено агресивен, защото позволява на ЦРУ да убива невинни хора и на НСС да подслушва телефоните. Обратно, Обама е прекалено мек(ушав), защото не изпраща войски в Сирия и оттегля войските си от Афганистан. Обама е социалист. Обама служи на интересите на Уол стрийт.

За онези извън Америка, като хората от България например, цялата тази обаманиада създава образа на един случаен, несигурен, неопитен и дори скучен като професор държавен глава. Който, на всичко отгоре, е негър.

За да получи българския читател първосигнално усещане какво означава това, то е все едно българите да са избрали за президент циганин. И да го наричат първия рома-президент на България. Невероятно за днешния ден! Или изобщо? И все пак хипотетично допустимо. Ето че, например, беше избран циганин за народен представител. Изборът на бат Сали в последния парламент предизвика злобни или подигравателни расистки реакции – и то от смятащата себе си за културна фейсбукова интелигенция. Но реакциите не бяха, защото е известен като корумпиран бизнесмен, а защото е циганин.

Думата нигър в Америка е табу, освен ако излиза от устата на самите черни братя – където звучи като нигаа. Но нейното отсъствие от публичния дискурс не може да скрие спотаяваната омраза на огромно мнозинство бели към расата, на която принадлежи Обама. Фактът, че е роден от черен баща и бяла майка и видимо не е бял, плаши белия човек. И до ден-днешен, например, се поддържа от определени среди и хора, че Обама не е роден в Америка и трябва да бъде отстранен. Публично се отправят едва завоалинари с политическа коректност заплахи към живота му. А ръководителят на републиканското малцинство в Сената Мич Макконъл отявлено и нееднократно заяви при предишния мандат на Обама, че неговата главна цел е да не позволи този президент (разбирай, този ЧЕРЕН президент) да бъде избран за втори мандат. Републикански представители от чаената партия открито призовават за импийчмънт на президента.

Думата циганин стана табу в България. Но няма да е преувеличено, ако кажа, че са единици българите, които не мразят открито ромите. Не става изобщо дума какви са циганите: никой няма право да оценява техния начин на живот, така както белите българи не позволяват друг да оценява техния живот. Става дума за готовността да приемеш различния като част от народа, на който принадлежиш. Особено за онези, които обичат ближния, защото Исус Христос ги е научил така, е непростимо да не обичат ближен, който не прилича на тях.

Обама беше преизбран с голямо мнозинство. Реакцията на републиканците срещу него е израз на завист и безсилие. Хората, които го избраха, са напредничавото, интелигентното лице на Америка. И са ВЕЧЕ мнозинство – само преди десет години би било невъзможно да се мисли за се избере черен президент, дори той да беше с качествата на Исус Христос.

Дали някога младите българи ще доживеят деня, когато циганин ще може да се кандидатира за президент с големи шансове да спечели? Сърцевината на проблема е не ДАЛИ ще бъде избран, а че никой не иска да допусне, че МОЖЕ дори да се кандидатира. На никой това днес не изглежда важен проблем. Ние се борим срещу мафията, а той взел да ни разправя за циганин-президент. Но чувството на неприязън – стигащо до омраза – към различния е в основата на представата дали нашата така непоправимо разединена нация може да се обедини. А което човек може да си представи, може и да постигне.

Защото е ясно, че Господ няма да ни обедини.

Преди два дена случайно попаднах на неделна литургия в най-стария английски Божи дом, Уинчестърската катедрала. Тя е прекрасно творение на човешката вяра в Бога, превърната в естетика. В нея е гроба на Джейн Остин и на десетки неизвестни на мен божи служители през дванайсетте века съществуване на катедралата. Не беше време за разглеждане, затова, без да бъда богомолец, ме поканиха да седна. И аз неволно се заслушах в проповедта, която идеше бавно и отмерено от амвона.

Епископът беше възрастен и явно много опитен проповедник. За него нямаше съмнение, че чрез устата му говори Всевишния. Но той повтаряше думи, които са били изричани по същия начин, със същия синтаксис и същата интонация в течение на векове – и на хората не им е омръзнало да ги слушат. Това са думите, които като лепило са обединявали и продължават да обединяват християнския свят.

И в този миг се потресох: как така един бял човек си присвоява правото да поучава другите как да живеят? Каква арогантност да повтаря едно и също, едно и също до повръщане като че ли заповядва на хора, които иначе се смятат за напълно автономни личности! Да повтаря папагалски неща без да обяснява причинно-следствената им връзка, без логика и без доказателства. И се запитах: той ли е виновен, че е облякъл институционната тога и с това си е присвоил правото да говори от името на някакво измислено божество или са виновни онези, които го слушат със страхопочитание, седмица след седмица, и фактически придават на словото жизнена важност?

И защо, без да знам дали той не е расист, педофил или крадец, трябва аз, самостоятелно мислещия човек да отделям от продуктивното си време, за да чуя онова, което ако искам бих могъл да прочета, а ако не искам – просто да игнорирам? С неговите думи човечеството не е премахнало страха от чуждия, порока и малодушието. И най-страшното, не е премахнало проливането на кръв за власт.

Думите от амвона сковават – действията на тъмно освобождават. Расистите – разбирай, всякакъв вид хейтъри – в Америка и по света ходят на църква или джамия и след това убиват, колят, тровят различния от тях.

Цивилизоваността е дълъг исторически процес, много по-дълъг от един човешки живот. Едни народи са по-напред в него, защото са вървяли по-дълго, други са по-назад. Но, независимо на кой народ принадлежи, ако в своя живот всеки от нас се опита да приема другите с всичките техни особености, да не се страхува от тях, да спре да мрази и да оценява, и без намесата на поучителната религия тя или той става брънка в цивилизоването на своя народ.