Интелигенцията и ББ, втора част: Защо Обама ще бъде преизбран
В средата на август, докато още бяхме в Сан Себастиян, буря повалила половината от високия стар клен в нашия двор в Айова Сити върху задната част на къщата ни. Нашите съседи ни имейлнаха веднага, че дървото е повредило покрива. В този момент не беше ясно дали има теч в къщата или не. Те ни изпратиха и телефоните на фирмата, която прочиства повалени или заболяли дърветата. Аз имах телефоните на строителната компания, която беше вече вършила подобрения по къщата преди години и на застрахователната ни агенция.
На другия ден, събота, говорих с хората и от трите места и бях уверèн, че те вземат нeщата в ръцете си. Ние имахме билети за връщане три седмици след случилото се. Слава богу, покривът не беше протекъл. През това време беше изрязано и очистено падналото дърво, направена оценка на щетите и съставена калкулация за стойността на евентуалните строителни работи по покрива.
Когато се върнахме в началото на септември, заварихме в пощенската си кутия чековете от застрахователя, отговарящи на сумата според тяхната оценка на щетите, както и предложение-калкулация за препокриване на къщата от местна фирма-партньор на нашата строителна компания. Двете суми съвпадаха почти до долар. Човек от компанията за поддържане на дърветата дойде със своя екип и невероятна техника да изреже допълниетелно лошите клони от трите огромни дървета, които красят нашия двор: клен, орех и ела.
Днес целия покрив на къщата беше изцяло препокрит. Работният екип дойде в 8 сутринта и приключи работа в 2 след обяд. През тези шест часа те снеха старото покритие (тук покривите не са от керемиди, а от специални платки, положени върху асфалтова основа) и сложиха чисто новото, осигуриха комина и поправиха вентилацията на тавана. Когато се качваха по стълби, опряни на къщата, слагаха мека тъкан между стълбата и стряхата, за да не я одраскат. Накрая улуците и целия двор около къщата бяха очистени с вакуум и нямаше никаква следа, че на това място е имало работници. Сметката ще пристигне по пощата след три дена и аз ще изпратя чек на собственика.
От деня на бурята до деня на поправката измина само малко повече от месец. Пиша това, за да подчертая възхищението си от ефективността и качеството на цялата операция, както и че на нас тя не струва почти нищо, понеже разноските бяха поети от застрахователя. Ние дори не бяхме тук през повечето време. Такова е всекидневието в Америка: удобство, леснина, идеални услуги.
Хората, които бяха ангажирани в тази операция на различни нива и отговорности, показаха възхитителна работна култура. Освен това никой нито за миг не се опита да ни поучава какво да правим – напротив, във всеки момент ни питаха какво ние искаме да се направи и дали одобряваме онова, което те ни предлагат.
Никой от тези хора не понечи да ни говори за политика. Никой не изказа мнението си за президента или местния сенатор. Някои от тях може би гласуват, но аз не ги питах дали са демократи или републиканци или независими. Те бяха просто професионалисти. В Америка професионализмът е selling point, т. е., използва се в рекламите като нещо, което трябва да привлича клиенти, купувачи и т.н.
Професионализмът е и един от важните критерии, по които се оценяват кандидатите за президент или сенатор или конгресмен. Когато преди четири години Обама искаше да стане президент, основната му слабост беше, че не е бил нито президент, нито губернатор, нито бизнесмен, нито дори практикуващ адвокат – сиреч, той нямаше компетентността, за да получи работата, за която кандидатстваше. През сегашната кампания това важи в по-малка степен за републиканския кандидат Мит Ромни, който е бил губернатор и бизнесмен. Навремето Обама успя да спечели сърцата на хората с ентусиазма и лозунга си за Надежда, който беше актуален след осемте години управление на некадърния Буш младши. Но грешките, които направи през първите години на президенството си, се дължаха на липсата на професионален опит. Ромни, който е опитен бизнесмен, изтъква навсякъде своя професионализъм, но няма нито лични качества, нито желание да мобилизира хората с Надежда. В същото време Обама се явява на изборите като професионално изпечен политик.
С една дума, най-важното нещо, което американците проявяват в своя живот и очакват от другите, е професионална КОМПЕТЕНТНОСТ.
В сегашната кампания Обама изпъква като явно по-компетентен. И избирателите чувстват това. Той ще бъде преизбран, въпреки неуспехите на някои от неговите важни политики и заради своята прогресивна визия за Америка и света. Но дори и да се случи най-лошото – Ромни да успее да спечели изборите – животът в Америка ще продължи да бъде същия: подчинен на компетентност, при пълно разделяне на професионализма от политическите възгледи, ефективни и качествени услуги, сигурност и леснина във всекидневието.
Мислейки за България, в предното си есе призовах интелигенцията да се опита да работи с Бойко Борисов – което в реда на тези мисли означава да се опита да окуражава професионализма в управлението на държавата. Искам да припомня, че Буш беше също предствян като карикатура от либералните медии, защото им даваше поводи – също като ББ. Но президенството му беше оценено като катастрофално и назадничаво не заради простотията му, а заради това, че не успя да прояви истински професионализъм на държавен глава – той направи много фатални грешки, които доведоха или поне не можаха да предотвратят икономическата криза от 2007-8.
Осъдителният тон, уви, продължава да доминира в България. ББ се характеризира според подозренията на кого служи, от къде произлиза, или колко простовато се изказва и държи. Но това биха били второстепенни неща, ако вместо осъждане ББ беше преценяван според това как ръководи държавата и ако зад сцената чакаше професионален политик, който да го замести. Впечатлението, което оставя ББ, е за човек, който е придобил опит в държавното ръководство и който се стреми да действа професионално.
Проблемът на интелигенцията, следователно, е, че не иска и/или не може да разбере ключовото значение на професионализма. Но как да може, когато на всички нива в страната изискването за професионална компетентност не просто се игнорира, но не се дори схваща като необходим фактор за качество.