Оцеляване и морал
В българското общество никога е нямало революционна енергия. Нито е имало колективен проект, който да мобилизира НЯКАКВА енергия, освен онази на оцеляването. Някои свързват стремежа към оцеляване с отсъствие на достатъчно ясна морална система. Темата е непосилно сложна и огромна за блоговия формат, затова тук предлагам само малък аспект от нея, просто да събуди мисли.
В неделя в Америка започва за тече петия (последен) сезон на един рядко драматичен сериал, Breaking Bad (Да станеш лош). Предисторията на сюжета, която само се загатва, е, че главният герой Уолт е добър човек, високо образован химик, с потенциал за големи дела в науката и съответно, в бизнеса. Измамен от гаджето си, която се омъжва за по-предприемчивия му колега, Уолт се отказва от партньорство в новосъздадената компания и става учител по химия в една гимназия в Ню Мексико. Той е женен, има 16-годишен син и жена му е бременна в седмия месец, когато му откриват рак в белия дроб. Чувствайки се обречен, Уолт решава да не харчи пари за лечение; вместо това се опитва да спечели пари, които да останат за семейството му след неговата смърт. Една случайност му подсказва, че единственият начин да спечели голяма сума долари преди да умре, начин съответстващ на неговата висока квалификация като химик, е да свари метамфетамин. Но, както знаем, апетита идва с яденето …
Първите четири сезона проследяват как този добър човек, веднъж свързал се със света на наркотиците, прави все по-тежки морални и физически престъпления, за да осъществи целта си, която не престава да бъде високо морална: да печели пари за семейството си. Той едновременно се издига в света на производството на мет и в умението си да избягва закона и моралните проблеми, възникващи в отношенията му със семейството. Истинският възел се затяга от това, че по някакъв късмет туморът се повлиява от скъпото лечение, на което той се съгласява по настояване на жена си, и той остава жив. Бидейки жив, той започва да носи морални угризения за постъпките си, но не може да спре.
В този драматичен сюжет оцеляването и морала са поставени на абсолютно равни начала. Оцеляването не е биологичен императив и морала не е относителен. За един мъж като Уолт, едновременно способен и заплашен от физическа смърт, е въпрос на чест да осигури добруването на семейството си, дори и ако той е разделен от него. Отначало той престъпва закона, за да го направи, знаейки че го чака по-жесток край от съда и затвора. Оттук нататък обаче моралната дилема се усложнява с това, че, оставайки жив, той трябва да продължи да вари мет, при което честта му повелява да укрие от властите незаконното варене на мет, както и кои са неговите партньори в тази незаконна дейност.
Уолт СТАВА ЛОШ – той косвено причинява смърт на хора и дори собственоръчно убива. Поведението му се развива с желязна логика. Но го движи не неговото лично оцеляване, а добруването на семейството му, което е за него висша морална ценност. При това Уолт функционира в общество с много здраво изградени морални системи и такова, в което става въпрос не за оцеляване, а за добруване.
Той прави морални прегрешения на ниво, където му се струва, че те могат да бъда оправдани в името на по-висша морална цел. Нито за миг обаче нито на създателите на сериала, нито на зрителя, минава през ума, че Уолт би могъл да запази честта си като се самоубие или се остави да бъде разкрит от хората на закона. Наглед неговото е борба да оцелее, в която той жертва моралните си принципи. Но всъщност той се бори да остане жив не от страх пред смъртта – отдавна преодоляна пред лицето на тумора – а защото знае, че от него се нуждаят жена му и двете му деца. Може да се твърди, че това е историяга на пропадането на един добър човек в името на една възвишена цел.
Така че да, моралът е ценност по-възвишена от оцеляването. И борбата за оцеляване обикновено е свързана с неморалност. Но моралът не е автоматично „живот с правила“, понеже употребата му е неделимо свързана с целите. В някои случаи, оказва се, целта оправдава средствата – сиреч, някаква степен на неморалност.
Въпросът е, според мен, в това индивидът да се чувства свободен да избере тази степен. Както и да избере смъртта пред безчестието. Такава свобода се постига само тогава, когато в общността се събере критична маса от индивиди, които са осъзнали, че им е необходима. За България през нейното 130-годишно съществуване като държава все още няма сериозни данни, сочещи, че такава критична маса се е събрала.
Целта оправдава средствата на оцеляването и няма нищо обща с морала. Моралът е по-висш принцип от биологичното съществуване. Това понякога се разбира, но няма воля да се възпроизведе. Затова и в обществото няма справедливост. Когато някога се осмисли и се превърне в неотменима необходимост ще се изпълнят представите за свобода, справедливост, смисъл и т.н, които са фундаментални за човека, а не за дишащия консуматор .