Ще се събудят ли най-сетне за действие българските интелектуални елити?
Нe живея в България. Не гледам българска телевизия. Освен това нямам търпение – по принцип, не само за българските – да слушам и чета простащини. Те са досадни, защото са еднообразни. Но от мрежата и особено от приятелите ми във Фейсбук усещам пулса, температурата, отчаянието, безсилието, лутането на хората, които имат все още смелостта (или слабостта) да живеят в тази държава.
Че Цветан Цветанов е простак е видно от физиономията му – гласът му не съм чувал. Че Бойко Борисов е човек с голямо сърце също личи от целия му вид и начин на говорене. Че е погрешно да бъде обвиняван в липса на интелект личи от онова, което прави: той е първият български министър-председател, който прави нещо без да мисли за своето лично обогатяване. Плюс това, да бъдеш на върха на политическата пирамида в една държава, завладяна от войнстваща алчност и безкултурие, и да искаш все пак да постигнеш нещо, е геройство.
Така че – може да ме презрете – аз уважавам и подкрепям Бойко Борисов.
Но съм категорично против вниманието да се насочва само към онези, които са под прожекторите – политиците, и то най-видимите. В целия напреднал свят политиците са простаци, склонни към корупция, завладяни от егомании и жажда за власт на всяка цена. Досега изключението, което съм видял, е Барак Обама. Но, по почти всеобщ консенсус, той е слаб президент.
Напредъкът на демократичните общества не се дължи на политиците. Той се дължи на това, че са създадени и институционно затвърдени механизми за обществен контрол върху политическите класи. Очевидно в хаоса на двайсетте години посткомунизъм не се намериха българи, които да осъзнаят това и да се опитат да създадат механизмите за контрол. Безпощадността и безчовечността на нерегулирания капитализъм, дегизиран като демокрация, свари всички, включително (и най-вече) интелектуалните елити, неподготвени!
В същото време бившите комунистически елити бяха най-подготвени да овладеят пазара, дори без да изповядват неолиберална философия. На практика тя пасваше идеално за трансфера на техните пари в капитал в условията на пълна институционна и демократична безконтролност.
Защо? Защо глупавият български народ се остави отново да бъде потиснат и обезправен? Защо повярва на Царя? Защо избра партиите на Станишев и Доган – единият руски гражданин, другият безочлив и безсрамен манипулатор?
Ето това са въпросите, който не трябва да дават мира на интелектуалните елити, които носят вина за сегашното положение на нещата – най-вече заради отсъствието си от т. нар. “бърз преход”. Мнозина от тях се опитаха да станат действащи политици, вместо да вложат своя интелектуален потенциал в РАЗБИРАНЕ на процеса и извоюване на авторитет, за да го направляват като съветват политиците как да се изградят регулаторните механизми за социално преразпределение на мизерния обществен продукт, който продължаваше да бъде създаван – но в условията на черна икономика.
Липсата на морални ценности, които да изискват регулиране на националния пазар, и пълното отсъствие на чувство за ред и закон са два очевидни отговора, две важни причини. От гледна точка на интелектулните елити, основна причина, според мен, е неспособността да бъде формулирана колективна цел. Никой в България не се е опитал, а ако да – е нямал авторитета, да създаде концепция за целите и посоката, по която трябва да върви българската общност.
Мнозина от нас, които бихме могли да направим това, заминахме в чужбина. В контекста на моя анализ, това е вина, която признавам, но заради която не смятам, че не трябва да бъда чут.
Човешкият живот е сложен, непредвидим, и криволичещ. За разлика от него, общественият живот се очаква да бъде структуриран, управляем и, следователно, предвидим. Защо той не е такъв в България е въпрос, който не престава да ме тревожи. Тревожи ли той толкова хора, че да се получи критична маса, достатъчна да се предизвика промяна?
Засега не усещам. Но изборът на ГЕРБ и Бойко Борисов (да “спрат грабежа и обедняването” след толкова неудачни предишни избори) трябва да ни накара да се замислим. Не е ли този избор най-сетне някаква проява на по-добър усет за онова, което е необходимо на общността?
Бидейки все още далеч от икономическата глобализация, България се нуждае от “здрава ръка”, от правителство, което да започне да се грижи за националния пазар и хората, чието съществуване зависи от него – да се грижи за неговото регулиране и изчистване от криминалните играчи. “Здравата ръка”, ако сме установили, че не й достига интелектуален капацитет, трябва да бъде направлявана от две необходими сили: концепция за посоките на обществото, създадена от интелектуалните елити, и гражданско общество, което постепенно да наложи морални ценности за ориентация на избирателите как да контролират пазара и политическата класа.
Ясно е, че Бойко Борисов няма визия – той действа наистина като пожарникар. И досега е успявал да предотврати немалко пожари и да не им позволи да обземат цялото. Но вместо да му се смеят, интелектуалните елити трябва да му помогнат. Но за да му помогнат, трябва да докажат, че – за разлика от политиците – имат морал. Моралният авторитет би бил най-силното тяхно оръжие.
Като че ли и хора с морален авторитет няма в България!
Тогава какво има? Има млади хора, които са имунни към миналото и гледат в бъдещето. На тях поне трябва да се помогне да видят собствената си сила и как да я приложат. Интелектуалните елити са единствено възможната връзка между поколенията и тази връзка все още не е скъсана. Вместо да се възмущаваме, хленчим, критикуваме, вдигаме безпомощно ръце и бягаме от действителността, нека се опитаме да оживим и изпълним със съдържание тази връзка!
Тате, съжалявам, но ти изобщо не си наясно как Бойко Борисов се обогатява лично, дори много повече от всички други досега. Това е всъщност един огромен тоталитаризъм!!! Под друга маска!