На всеки от нас му се иска демокрацията да направи чудесата, за които си мечтае. Един – да получи власт, друг – да му донесе богатство, трети – да му се разреши да сключи брак с хомосексуалния си партньор, четвърти – да спре заплахата от тероризъм, пети – да постигне расово или полово равенство … И всеки се разочарова от демокрацията, когато мнозинството реши да върви в посока точно обратна на неговите мечти.

Мнозинството няма лице, но е всемогъщо. И демокрацията всъщност е твърде хаотична. Бащите на американската Конституция са съзнавали тези клопки и са се опитали чрез нейните текстове да изградят институции, които хем да удовлетворят въжделенията на всеки индивид, който смята себе си за свободен, хем да направляват хаоса в посока на икономически просперитет и лично щастие.

Направляването и свободата на индивида са две противоположни, едва ли не взаимоизключващи се цели. И понеже няма друга дъжава в света, където свободата на индивида е основен принцип на национално изграждане, Америка е най-интересния експеримент в света за доказване дали тези две цели могат все пак да съществуват безконфликтно. Като вземем и огромния размер на Америка и нейната чудовищна икономика, не може да има съмнение, че каквото става там се отразява на целия свят.

От трите власти в Америка, изпълнителната и законодателната са избираеми, съдебната е назначаема. Извън Америка се знае малко за последната, която има уникална независимост. Нейната роля е да тълкува Конституцията и да служи като коректив на законодателната власт, която понякога превишава своите конституционни права. Историята на Върховния съд на Америка го характеризира, с малки периоди на изключение, като консервативна сила.

От първата година на 21 век, Върховният съд се проявява като реакционна сила. Той “назначи” Буш за президент, след това Буш номинира двама млади ултраконсервативни съдии, единият от които, Джон Робъртс, стана Председател на съда. В момента съотношението между консервативни и либерални съдии е 4:4, като деветият съдия се смята за т. нар. “люлеещ се” глас – той е ту на либералната, ту на консервативната страна. Възможностите на Председателя за манипулации обаче са неограничени.

Така се стигна до най-консервативното решение на Робъртсовия Върховен съд през 2010 година, според което корпорациите могат да изразходват неограничени суми в подкрепа на кандидатите за изпълнителната власт (Президент и Конгрес). Това решение беше взето с мнозинство 5:4. Само седмица след обявяването на решението, Барак Обама в своето годишно послание към Конгреса, го окачестви като а) преобърнало наопаки цял век демократично законодателство; б) позволяващо на най-могъщите (и неконтролируеми) финансови интереси да изразходват неограничени суми в изборите и в) позволяващо на чужди финансови интереси да се намесват с парите си в американските избори. Тази седмица пенсиониралият се 92-годишен върховен съдия Джон Пол Стийвънс, който през 2010 написа мнението на четиримата противопоставящи се на решението съдии, изтъкна в своя лекция, че Президентът е бил прав в своята критика и по трите пункта – един необичаен за върховен съдия жест, тъй като по правило съдиите не коментират публично своите решения.

За предстоящите избори през тази година, няколко американски милиардери са обявили, че ще хвърлят един милиард долара в телевизионните кампании против президента Обама. Заинтересувани групи допълнително подкрепят кандидата на Републиканската партия Мит Ромни и са готови да използват най-мръсните прийоми на влияне върху публиката, за да намалят броя на онези, които биха гласували за настоящия ЧЕРЕН (и според тях, социалист) президент. С това се нарушава принципа на равенството за представяне на кандидатите и … ПАРИТЕ, а не идеите, стават основното оръжие в предизборната борба.

Това, разбира се, не е нещо ново. Парите са най-ефектния инструмент за постигане на свобода. И са били винаги използвани за купуване на гласове. Новото е, че на парите е дадена зелена улица по демократичен начин, от конституционно утвърдена институция на властта.

Но за какво ще бъдат употребени тези пари? За манипулация на хората, които не са достатъчно образовани и нямат стабилно мнение – манипулация чрез словото. И тук идваме до сърцевината на проблема. Свободата на словото. Най-свещената свобода на всеки американец – а ако би могло, и на всеки гражданин по света!

И колкото и да сме чели Оруел и да сме се възхищавали от неговия прагматичен цинизъм, няма как да си затворим очите, за да не видим, че свободата на парите е винаги по-силният коз, който надцаква благородната свобода на словото. Отдавна е време да престанем да служим на илюзията, че свободното слово служи на Доброто. То много често – особено в демокрациите – служи в еднаква или дори по-голяма степен на Злото. Особено, когато Злото разполага с много пари.

Защо наричам консервативните интереси Злото? Защото ако Обама не бъде преизбран, много от свободите постигнати за цялото население – реформата в здравеопазването, стимулирането на икономиката чрез подобряване на инфраструктурата, позволяването на абортите, развитието на науката и преподаването й в училищата, равенството на хомосексуалните граждани и др. – ще бъдат премахнати в името на т. нар. свобода на индивида ( да носи оръжие и да не се подчинява на властта – общо казано свобода ала Айн Ранд), свиване ролята на правителството и редуциране на данъците. Миролюбието проявявано – дори плахо – от Обама ще бъде отново заменено с войнстваща реторика и действия, защото само това, според Чаеното парти и милиардерите-консерватори, ще възстанови Величието на Америка, което сега било унизено от Президента.

Де факто, свободните пари ще ограничат човешките свободи. И това не е само вътрешноамерикански проблем, който може да се наблюдава с олимпийско спокойствие отстрани. Америка не е просто пример. Тя е агресивна сила, която направлява света. Диктатурата на парите е най-перфидния начин да се ограничат човешките свободи в името на свободата на индивида.

Свободата на човека е въплътена в опазването на неговите права. Парите не се интересуват от правата на човека – тях ги интересуват правата и идеологията на техните притежатели. Свободата на парите не може да ограничи никой!