Откъс от репортажа на София Папазова за премиерата на Еротични спомени, публикуван в Пъблик-Рипъблик от 29 март, 2012:

София: Казвате, че започвате да пишете, за да се харесвате на съпругата си, но само това ли е? Много мъже имат тази цел, но не им се отдава да пишат… значи има и нещо още, което ви подтиква да го правите, кое е то?

Златко: Вътрешните импулси да разкажа истории, с които да доставя удоволствие на някой, който ще ги прочете. Започнах да пиша, когато след дълги години четене и наблюдение на живота достигнах самокритичността, която ми позволи да съм сигурен, че импулсите ми не са обикновена графомания, а произвеждат четивна, стойностна литература.

София: Какво изгражда моста между медицината, преподавателската дейност, журналистиката, мед. социология, редакторската работа и писането?

Златко: Това са знания и умения, които ми помагат да изразя себе си. Между тях няма мостове: те съставляват единството на моята личност. Медицината ми е дала най-доброто – неутрално откъм оценка – знание за човешкото тяло и психика.

Преподаването е било винаги убедителен начин да разпространя знание като едновременно се свържа с много хора. Журналистиката ми е помагала да предам информация на много хора, с които не съм свързан. Социологията ме дари с метода, чрез който мога да наблюдавам най-добре групите хора и тяхното социално поведение.

Редакторството и писането дойдоха от умението ми да боравя с езика. Общото във всички тези аспекти на моя професионализъм е, че са ме свързвали с хората и са ми помагали да ги опозная, а в същото време съм разкривал себе си пред тях.

София: Какво Ви тласна към еротична литература?

Златко: Моите новели не са еротична литература. Централни в тях са любовта и психологията на любовното свързване между двама души, а то е неделимо от еротичните им преживявания. Влюбването и разлюбването в голяма степен зависят от това каква е сексуалната хармония между двамата.

София: Кой е любимият Ви автор?

Златко: От световните: Марсел Пруст, от българските: Владимир Зарев. Става дума за писатели, чиито творби препрочитам и които всеки следващ път ми доставят тотално удоволствие.

София: Любима книга?

Златко: “В търсене на изгубеното време”

София: Работите ли върху следваща творба и какво да очакваме?

Златко: Започнах да пиша роман, в който ще има любов и еротика, но и нещо много повече. Романът е голяма форма, която предполага сложен сюжет и много герои, и чрез която авторът задава своите въпроси за човешкото състояние. Трагедията и хуморът в романа вървят ръка за ръка така както са и в живота.

София: There is no way to happiness. Happiness is the way (превод: Няма път към щастието. Щастието е пътят.) – мотото Ви… Как го следвате?

Златко: Природата ми е да бъда оптимист и да виждам първо доброто, да очаквам доброто и да правя добро. Така че аз живея като щастлив човек, който вместо да търси щастието, отстранява пречките към него.