Бояна Ламберт: За четенето и писането без страх
Като много домакини с малко дете и аз най-често срещам нови познанства не другаде, а в интернет. Така, в коментарите под едно ревю в Книголандия се заговорих със Златко Ангелов, поспорихме за българските писатели и сравнително ниския читателски интерес към тях.
Аз се страхувам да отворя книга на съвременен български писател почти толкова, колкото се страхувам да гледам нов български филм. И в двете обичайно откривам само някакви срамни напъни за оригиналност и арт, които не приличат нито на кино, нито на литература. Обикновено са обилно оправдани с ниските бюджети, дългите години преживяна соц естестетика и турското робство, а похвалите се заключават в „прави се нещо, по- добре е от нищо”. Но колкото и да ме разчувстват тези оправдания някак не мога да съм горда с „нещо”, което организма ми храносмила също толкова трудно, колкото и пръжки с лук.
Още по-трудно смилам факта, че българските автори вместо позиция по днешните проблеми имат само поза с претенцията за интелектуалност и творчество. Да си го кажем направо, те се държат сякаш ни наблюдават от Марс, сякаш откриват драми и мизерия в битието ни с едничката цел да се разграничат от тях, да покажат, че са само погнусени наблюдатели. Така оставят и у мен само погнуса, като погнусата от нискокачествена храна.
По тези въпроси спорихме със Златко, а той, струваше ми се, от позицията на емигрант и писател, таеше повече надежди и не само, дори убеждението, че на нашата сцена е възможно и друго, смислено и ценно проявление на българския талант. Известно време след виртуалното ни запознанство научих за премиерата на книга написана от Златко Ангелов, тогава смелостта ми надви страха и си купих „Еротични спомени”.
Признавам, че не заглавието ме отведе към покупката на книгата, а любопитството да видя какъв е резултата от мислите на един интелектуалец и ерудит, по образование лекар и социолог, по житейски път емигрант в Северна Америка и баща на шест деца. Всъщност, главно исках да видя доколко Златко защитаваше в спора себе си и правото си да твърди, че не е част от онази група самонабедили се за наши писатели.
Докато четях следях и отзивите след премиерата и много ме впечатли въпрос на журналистка дали книгата е биографична. Вярно, героите в историите са емигранти на възрастта на автора, но е очевидно, че повече от една от тях трудно може да се случи на един и същи човек.
В същото време разбирам защо човек може да попадне в заблудата на репортерката, героите, събитията в живота им, развръзките са толкова абсурдно истински, че трудно бихме намерили основания да ги приемем за измислени. Всеки от разказите е микстура от психология, еротика и кръвосмешение, но поднесени и комбинирани по напълно неочакван, дори, смея да твърдя, невиждан у нас начин. Психологията в тях не е обичайния опит за психоанализа, който предполага, гради хипотези, интерпретира символи. Тя е автоанализ от първо лице, тя е откровение на мислещ човек потопил се в чистия ужас на най- съкровените си преживявания и грешки. Еротиката в тях не е нито с цел да продаде книгата като скандална, нито просто задължителна част от пейзажа на всяка модерна история, тя е едновременно истинска, реална, но и нелепа и тъжна като веселбата на ирландско погребение. И всичко това прави кръвосмешението в сюжетите логично и нужно, защото еротичните спомени като идея са тъкмо инцест между старостта и отминалата младост.
Не приемайте горното като опит за литературен анализ. Дълбоко се съмнявам, че изкуството има нужда от анализ. Неговата цел е да вълнува, да предизвиква смислени емоции, да извади от читателя/зрителя скритите му, изтласкани проблеми, драми, радости и смях. Не знам какво ще извади от вас „Еротични спомени”, но съм убедена, че няма да ви остави безразлични.
Тази книга е толкова наша, толкова българска и човешка, че няма как и в най-потресаващото, и в най-отвратително й кътче да не открием някаква част от себе си. Златко Ангелов е успял да направи онова, което българското кино и литература не успяха да направят за толкова години — да надскочи оправданията, самосъжалението и безпричинната гордост, и да превърне типично българските мисли и сюжети в литература, и да говори от първо лице без да демонстрира или предизвиква срам и погнуса. И най-вече без фалшиво да заиграва с българското и българщината, с неволите на емигранта и всички познати ни до болка клишета.
Само още една такава книга ми е нужно да прочета, за да започна да поглеждам към заглавията от български автори без страх.
2 коментара:
Христо Блажев: Радвам се, че те провокирах да прочетеш тази книга. Точно вчера със Златко си писахме за различните типове текстове за книги и към каква аудитория се насочват и му казах, че считам, че текста ми ще бъде оценен от малцина, които биха посегнали към книгата. Оказах се прав.
Бояна Ламберт: Благодаря ти, Христо, за срещата със Златко и препоръката за „Еротични спомени“. Все пак, мисля, че книгата ще срещне повече читатели, отколкото предполагаш. Много български автори се издават у нас, но на пазара липсват и винаги са липсвали книги като тази.
Публикувано със съгласие на Блога на Бояна Ламбер на 20 април 2012
