Кварталът на Айова Сити, в който живея, се казва Университетски височини (УВ). Това е отделна община с население около 1,000 души. На пет минути пеша е от университетската болница и на 15 минути пеша от центъра на малкия град. Къщите са едно- и двуетажни, всяка заобиколена от широка поляна, и е забранено със специална Заповед на общината да се строят по-високи. Няма магазини, има само един ресторант. Типичен жилищен квартал а ла американа.

На територията на УВ има и църква. Преди пет години църковното настоятелство даде сигнал, че е готово да продаде мястото, върху което е построена църквата и да присъедини конгрегацията към друга църква, извън общината. Появи се един купувач: богат строителен предприемач, който обяви намерението си да построи на това място девететажен жилищен блок.

Както продажбата на църковния двор трябваше да бъде одобрена от цялата конгрегация, така и строежът на такава висока сграда трябваше да получи разрешение от градския съвет на УВ. Градчето ни се управлява от кмет и съвет, който се състои от пет избираеми на всеки две години съветника. За всяка промяна в статута на градчето—финансов, жилищен или какъвто и да е друг—гласуват петимата съветника. Кметът има само мениджърски функции.

В случая с предприемача, г-н Максуел, става дума да се промени Заповедта за височината на сградите от дву-етажни до практически неограничена. Максуел насрочи три поредни обсъждания с гражданството, които се провеждаха в църквата, в типичен стил на ПиАр-кампания. Надигна се обаче сериозна съпротива срещу неговия проект и тя беше изразена в публични изказвания и писмени петиции имейлирани до съветниците и поствани на сайта на кметството. Хората започнаха да подозират, че кметицата и трима от съветниците, които защитаваха проекта, имат някаква задкулисна сделка с Максуел.

Населението на УВ се раздели на привърженици и противници на проекта на Максуел. В резултат на трите обсъждания Максуел предложи нов архитектурен проект, който сведе етажите до 6 и включи търговска зона от двуетажни сгради пред блока. За никого не беше тайна, че неговата цел е да продаде апартаментите на висока цена на лекари, които биха избрали да живеят в близост с болницата. Противниците на проекта се обявиха срещу печалбарския мотив и в защита на досегашния, нискоетажен облик на градчето. Защитниците на проекта изтъкваха икономически мотиви—че високото застрояване ще донесе повече данъци на общината, които ще се ползват за обществена полза, и че увеличаването на населението ще оживи заспалото градче.

Не бяха намерени никакви доказателства за рушвети или други финансови облаги между кметицата и Максуел. Единственият начин да се придвижат нещата, независимо от продължилите цяла година обсъждания, беше чрез гласуване.

В устава на градската управа има такъв статут, че за да бъде прието едно решение, срещу което са се обявили публично повече от 25% от населението, не е достатъно обикновеното мнозинство 3:2, а се изисква мнозинство от 4:1. И понеже само трима от съветниците през 2009 подкрепяха Максуел, предлаганата промяна в Заповедта за височината на сградите не успя да мине.

Но беше ясно, че това е само началото на борбата. Предстояха избори през ноември 2009 за съветници с нов двугодишен мандат. Кандидатираха се десет души плюс двама за кмет: точно по пет плюс кмета за и против проекта на Максуел. Привържениците, подкрепяни от активната предизборна кампания на дотогавашната кметица, спечелиха четири места и кметското, а противниците – само едно.

След нови три публични обсъждания и известни компромиси от страна на предприемача, Заповедта беше променена при гласуването с 4:1 гласа. По случайност, малко след това една от съветничките напусна квартала и нейното място се оваканти. Това мобилизира противниците на проекта да изберат на нейно място съветник, който ще промени отново съотношението на гласовете. Това беше важно, понеже промяната на Заповедта за височината на сградите беше само първата стъпка от продължителен процес на одобрение, задължителен за такъв голям строителен обект. Втората стъпка беше да бъдат одобрени спецификациите, отново с гласуване. Междувременно беше направено социологично проучване, което показа, че 61% от жителите на УВ не одобряват проекта на Максуел.

Гласуването за временен съветник беше фактически референдум за или против Максуел. Спечели съветникът, който беше против. Съотношението на гласовете отново се промени, но въпреки това преговорите за одобряване следваха своя ход и натиска на Максуел се увеличаваше. Поради големия брой бариери, които защитават населението от именно такива предприемачи, този ход изискваше време и беше използван от противниците да отложат решението до следващите избори за съветници през ноември 2011.

На тези избори, които бяха вече решителния референдум за проекта Максуел, противниците на неговия проект избраха трима съветника, а привържениците само двама, единият от които само с един глас пред неговия съперник.

През цялото време местната преса отразяваше балансирано мненията на двете страни. Общественият контрол върху това как частния капитал да бъде ползван без да накърни обществените интереси се осъществяваше, пред изумените ми очи, по съвършен начин. И двете страни знаят, че, която и да спечели, другата е направила всичко възможно да й попречи. Изходът от двубоя е легитимиран и приет от всички чрез демократичната система, която работи и на най-малкото локално ниво.