Знаете ли какво за мен отличава България от САЩ? Когато съм далеч от България, изпитвам носталгия и несподелена любов, но въпреки това нямам желание да се върна там. Когато съм далеч от САЩ, не изпитвам нито носталгия, нито любов, но въпреки това имам желание да се върна там.

Този е втория кратък репортаж от серията, в която се опитвам да обясня второто от горните състояния.

Думата ми е за учен, сиреч човек на интелектуалния труд—един вид труд, който не се цени в България. Нещо повече, интелектуалецът обикновено не се смята за човек от народа, а по-скоро – за паразит, който не разбира нито историята, нито национализма, и на когото не може да се разчита (“за оправяне на българските бакии”).

Но не мислете, че положението в Америка е различно по принцип. Например, известен е случая с Адлай Стивънсън, кандидат за президент на Демократическата партия през 1952, който, като му казали, че има подкрепата на всеки мислещ човек в Америка, отговорил: “Това е добре, но на мен ми трябва мнозинство.” Единици са американските президенти-интелектуалци, а онези, като Обама, които все пак са се промъкнали до високия пост, биват непрекъснато подсещани колко са уязвими пред публиката.

И все пак разлика има.

Чували ли сте за Димитър Съселов?

Аз чух за него ето от къде: интернетното издание Edge (“Острие”) задава всяка година въпрос, на който отговарят известни учени. Въпросът за 2011 беше “Коя научна концепция би подобрила познавателния инструментариум на всеки от нас?” “Научен” е единствения, най-надеждния начин за добиване на знание за всичко, било то човешкия дух, ролята на личностите в историята или структрата на ДНК. “Научна концепция” може да се генерира от философията, логиката, икономиката, правото и която и да е друга аналитична дисциплина, стига да почива на научни доказателства и да бъде приложима за разбиране на света.

В своя отговор Крейг Вентер, човекът, който самостоятелно декодира човешкия геном, казва следното:

“Не мога да си представя нито едно откритие с по-голямо въздействие върху човечеството от откриването на живот извън слънчевата система. Антропоцентричният, земно-центричният възглед за живота е в основата на почти всяка култура и общество. Намирането на многобройни, навярно милиони видове живот, т. е. , устнановяването, че животът е вездесъщ в целия космос, ще повлияе дълбоко на всяко човешко същество. Ние живеем на планета населена от микроби и не би било учудващо, ако намерим доказателства за микробен живот дори в нашата слънчева система, особено на Марс.

Неотдавна откритите от екипа на Димитър Съселов множество планети подобни на земята, но извън слънчевата система, вкл. и такива, съдържащи вода, силно увеличава възможността да намерим живот. Според изчисленията на Съселов, има около 100,000 Земи и Супер-земи в рамките на нашата галактика. Космосът е млад и където намерим микробен живот, в бъдеще ще се появи и интелигентен живот.”

Крейг Вентер е американец. Понастоящем неговата лаборатория е водеща в областта на синтетичната геномика: там вече са създадени две бактерии, чиито геноми са събрани от компютър. Целта е да се създаде синтетична бактерия, която да генерира хидровъглеродно гориво.

Димитър Съселов е 52-годишен българин. Завършил е физика в Софийския университет. След това е защитил докторат в Университета в Торонто. И почти веднага след 1989, на 29 години, е заминал за САЩ, където бива забелязан и поканен да стане лектор в Катедрата по астрономия в Харвард. Харвард е водещия и най-богат американски частен университет от Бръшляновата Лига и абсолютната мярка (и марка) за научен престиж в Америка.

В момента Съселов е профеор по астрономия в Харвард, директор на Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониан и на Харвардската Инициатива за Произхода на Живота. Неговият разказ за откриването на планети с живот може да бъде чут и видян в ТЕД.

Лекотата, с която Съселов говори и работи, е доказателство за това, че за него смисълът е “да живееш, да грешиш, да падаш, да триумфираш, да пресъздаваш живот от живота”, според една прочута фраза на Джеймс Джойс.

За българин, съдбата на Съселов е необикновена. За Америка е норма. Там всеки способен човек намира своето приложение. Отбелязването на неговото име като на човек, който е на самото острие на науката, от негов колега, който е също на самото острие на науката, не е в никакъв случай свързано с националната му идентичност. Големите хора правят големи открития за всички и са признати от всички. Но ги правят и ги признават там, където има условия за това.

Изводът от съдбата на Съселов е, че не нещо генетично или непълноценно образование пречи на българите да бъдат интелектуалци на световно ниво. Пречи им българското обкръжение. И осигуреното българско непризнание!