Знаете ли какво за мен отличава България от САЩ? Когато съм далеч от България, изпитвам носталгия и несподелена любов, но въпреки това нямам желание да живея там. Когато съм далеч от САЩ, не изпитвам нито носталгия, нито любов, но въпреки това имам желание да живея там.

В една засега неизвестно колко дълга серия от кратки репортажи, ще се опитам да обясня второто от горните състояния.

Наскоро беше публикуван интернетния чат между 19-годишния Марк Зукърбърг и неговия приятел от училище Адам Данжело. Те обсъждат дали Марк да направи сайт за запознанства, за който някой му предлага пари, или да продължи да се занимава с Фейсбук, който по това време, 2003 година, е още само вътрешен сайт за студентите от Станфорд.

Обърнете внимание на лекотата и самоувереността, с които Зукърбърг говори за “нещото”, което само след една година ще се превърне в най-популярната интернетна мрежа—социален медиум—в света.

Зукърбърг: Нали знаеш, че правя този сайт за запознанства

Зукърбърг: Чудя се дали няма да е същото нещо като Фейсбук

Зукърбърг: Защото най-вероятно и двете ще бъдат пуснати по едно и също време

Зукърбърг: Освен ако заеба хората от сайта за запознаства точно преди да им кажа, че вече е готов.

Данжело: Хахаха

Зукърбърг: Абе не вярвам хората да се запишат за фейсбук нещото, ако научат, че е за запознанства.

Зукърбърг: и също мисля, че хората са скептични да ходят на неща за запознанства.

Зукърбърг: Обаче човекът, който прави нещото за запознанства знае как да го пробута.

Зукъбърг: Питам се кое е идеалното решение.

Зукърбърг: Мисля, че това Фейсбук нещо ще привлича много хора само по себе си, ако не го пуснем заедно с нещото за запознанства.

Зукърбърг: Ако пуснем и двете неща заедно, ще се самоизключат и нито едното няма да спечели. Някакви идеи? Например дали има някакъв добър начин да ги обединим.

Данжело: Бихме могли да го направим една цяла мрежа като приятелник, хаха. Станфорд вече има такова нещо вътрешно.

Зукърбърг: Виж, аз мислех да направя така с фейсбук. Единствената разлика в тяхното е, че търсиш да си уредиш среща с хора или връзки, с фейсбук не го правиш чрез системата.

Данжело: о, да

Зукърбърг: Мразя също, че трябва да го правя за други хора, хаха. Изобщо мразя да работя за други хора. Струва ми се, че е най-добре да свърша фейсбук и да чакам до последния ден преди срока, в който трябва тяхното нещо да е готово и тогава да им кажа “ама вижте, вашто не е толкова добро като това, така че ако искате да се присъедините към моето, може … иначе ще ви помогна за вашто по-късно.” Мислиш ли, че ще им изглеждам като гъз?

Данжело: Мисля, че трябва да ги ритнеш.

Зукърбърг: Работата е, че те имат програмист който може да свърши тяхното и имат пари да хвърлят в реклама и т. н. Ама чакай, и аз има пари. Онзи приятел, който иска да спонсорира това е шеф на обществото на вложителите. Вътрешното търгуване [с акции] явно не е незаконно в Бразилия, така че той е богат. Хахаха

Две са особено важните неща в горния разговор: че в този момент Зукърбърг решава да не работи за никого друг и че всъщност Данжело пръв предлага фейсбук да стане “приятелник”.

В месеците след разговора Зукърбърг създава Фейсбук и се радва на бързо растящата му популярност. През лятото на 2004, само седем месеца след откриването си, Фейсбук има вече почти 1 милион потребители. Въпреки това обаче, Зукърбърг не е бил още сигурен, че Фейсбук си струва времето, което му е посветил, както личи от един кратък разговор между него и негов довереник, проведен на 26 юли, 2004.

Довереник: Трябва да си прибереш дяловете като си платиш полагаемите се такси.

Зукърбърг: Няма да платя никакви такси

Зукърбърг: Компанията, която ни купува, ще ги плати – хаха

Довереник: Идеално. Дано стане скоро, за да можеш да се отървеш и да започнеш да работиш над онова, което ти се иска.

Зукърбърг: Иска ми се да тръгне Уайърхог [сайт за обмен на файлове]

Довереник: Някой проявява ли интерес заради националното ти признание?

Зукърбърг: Кой да проявява?

Зукърбърг: О, неколцина рискови капиталисти. Все още разговарям с Гугъл и Френдстър (Приятелник).

От този разговор става ясно, че днес Гугъл би могъл да притежава Фейсбук и то за сравнително нищожна цена.

Главният извод от двата разговора е, че това момче, което днес е един от най-богатите хора в света, не е бил мотивиран от парите, а от Нещото. Този новаторски дух е, който прави Америка първа!

В Америка хората правят нещата с лекота, защото са свободни да ги правят. Успява онзи, който има най-добра интуиция за онова, което ще стане популярно и оттам – печелившо. Идеализма на американците не е в някаква абстрактна “чистота” на помислите, а в убедеността, че са свободни да правят онова, което им се прави най-много.