Приятелства
Хора, без които не мога да живея пълноценно. Те са ме избрали заради нещо и аз съм ги избрал заради особената им човешка стойност–и така вървим в света заедно. Без значение къде се намираме географски.
Владимир Зарев – български писател
Златко Eнев – български писател
Пламен Старев – собственик на ПиАр агенция
Димитър Димчев – антропософ
Димитър Калев – лечител и духовен гуру
Лилия Старева – автор на сборници с български фолклор
Мирела Иванова – българска поетеса
Вивиан Праматароф-Хамбургер – гинеколог и психоаналитик
Mark Blumberg – професор по психология
Thomas Lewis – професор по религиозни науки
Румяна Слабакова – професор по лингвистика (и моя съпруга)
Професионални … и нещо повече
Христо Блажев – книгар и книгоиздател
Жюстин Томс — жизнерадостна софиянка и любителка на красивото, иначе – софтуеърен специалист
Захари Карабашлиев – писател и издател
Деница Дилова – писател
Не знам къде точно е мястото на този коментар, така че го публикувам (за всеки случай) тук, където поне виждам изписано собственото си име.
За онези, които не познават Златко Ангелов, бих искал само да спомена, че за мен e ГОРДОСТ да бъда наречен „приятел“ от него (независимо от това дали ще ви впечатли или не, уверявам ви, че това не е никак лесна работа). Златко притежава почти неимоверен усет за фалшивото, което за мен го прави един от най-добрите познати ми критици на различни толкова фини неща като човешките характери, добрата литература или просто нелесните неща от ежедневието. Изключително толерантен, но никога компромисен човек. Изпитвал съм търпението му не веднъж и дваж, нерядко по причини не съвсем ясни и за самия мен, но още никога не съм имал усещането, че той е бил несправедлив или просто нетърпелив с мен. От много години насам си мислех, че на моята не съвсем комсомолска възраст вече е невъзможно да се завързват истински дълбоки, истински всеотдайни приятелства, но срещата със Златко възстанови надеждата ми…
Стискайте палци и на двама ни да не съм казал прекалено голяма дума!
С благодарност към адаша!
Златко Енев
Скъпи Златко и скъпи непознати приятели,
Попадайки в кръга на избраните лица – едва ли съставителят е бил наясно с истинските критерии, според които е направил този подбор – аз бих искал да му благодаря и да се обърна към всички с няколко думи.
Обичам Златко Aнгелов („Златото на Ангелите“) поради неизвестни за мен причини, действуващи от миналото, от времето на ante partum. Уважавам Златко и му се възхищавам поради непрекъснато будния му ум, доброто сърце и усърдието, с което обогатява нашия магически български език. Загрижен съм за Златко поради евентуални събития, които биха могли да възникнат post mortem.
Ето сега, като един истински Бог-Вседържител, той създава един малък Зодиак от 12 личности, произнася своето „Да бъде!“ и с право очаква последиците от своя творчески акт. Първата видима последица е нашият човешки отговор, респ. нашият разговор. Златко винаги е предизвиквал и насърчавал разговорът. Разговорът като продължение на „Сътворението“….
В розенкройцерската „Приказка за Зелената Змия и красивата Лилия“ на Гьоте има следния диалог: Ти знаеш ли кое е по-блестящо от златото?“ – „Светлината!“ – „А кое е по-освежаващо от светлината?“ – „Разговорът!“
Всъщност така Златко подновява – за себе си и за останалите – вечната и единствената борба на този свят: борбата за същинския образ на човешкото същество.
С поздрав до всички : Димитър Димчев