___________________________

Заглавието на тази книга ми дойде спонтанно. И не претърпя по-нататъшни промени. Колкото и думата „еротични” да изглежда конкретна, в това съчетание има голяма доза себеирония. Но – противно на някои лични коментари – в него става най-малко дума за сексуална еротика. Сексуалното е винаги налице в живота ни, но е трудно доловимо в действията и решенията, с които направляваме съдбата си. Никой не е успял да го улови, да го сложи в клетка и да каже: ето, това е то! А всяко нещо, което ни се изплъзва, не престава да предизвиква нашия интерес.

Спомените за моя минал живот – а вярвам, че е така и със спомените на всеки, който го е напуснал и живее втори живот – са еротични, доколкото поддържат интереса ми към него, опарват ме с тръпка, карат ме да се чувствам жив, произвеждат нова енергия, предизвикват любопитството ми, точно както тялото ми не спира да поддържа интереса ми към жените. 

С негово разрешение и неизразима благодарност си позволявам да цитирам онова, което ми каза в частен разговор моя приятел и литературен ментор Владимир Зарев:

„Това, че ти имаш стил, великолепен, лично твой словесен изказ, един неизчерпаем и разнообразен набор от словесни средства, единствено твое и различимо разказваческо изкуство, не ме изненада. Умението ти да сътворяваш себе си, околното, да надникваш в най-тънките и деликатни  селения на човешкото чрез думи бе очевадно още в есетата ти за Америка. Това, което така щастливо ме обърка, направо ме порази сега, е: ти имаш свой неоткрит от никого и неповторим свят! Образите и сюжета в словесното пространство са изградени така, че постигат максимална реалистична искреност чрез максималната субективност на писателското ти наблюдение. Ти наблюдаваш света от свой собствен ъгъл, виждаш само това, което те интересува. Само по себе си това усилие, това „провиждане“ е уникално и неповторимо, но то е достатъчно да изпълни и пресъздаде реалния свят. Ти наблюдаваш определени, различни, натоварени с драматизъм и съдбовност само твои неща, които всички ние знаем, но сякаш сме забравили и не се досещаме за тях. Това е най-важното в писателския занаят, това е най-важното във всяко истинско изкуство.“ 

От сърце,

ЗЛАТКО

СИЕЛА – издател

Хеликон