Слово на проф. Михаил Неделчев на премиерата на „Еротични спомени“, 21 март 2012, София

Уважаеми дами и господа,

След като книгата се казва „Еротични спомени”, не можем да избегнем основния въпрос – „Е ли това еротична литература?”. Но за това ще стане въпрос по-късно. При всички положения, това са пет новели, както едно време се кръщаваха творби с психологически характер -  напоследък все по-малко автори кръщават своите творби разкази, новели – има тенденция почти всичко да бъде обявявано за роман. В тези пет творби можем да открием една вариативност, можем да открием някои основни характеристики на техните сюжети.

Във всяка новела става дума за един персонаж, за един герой, за един човек с български корени вече с малко разколебано съзнание, който е намерил своето битие някъде отвъд океана. Всички, които са ходили в Америка знаят, че това е голямо приключение – да прекосиш океана. Ставаш друг човек, нов човек – естествено, че има и хора, които прекосяват океана, но не успяват да се реализират там, но други – като персонажите с тези творби, се чувстват добре там.  Естествено от тези персонажи произтича и въпроса по какъв начин се съотнасят тукашните с тамошните хора.

Ако четем малко буквалистично текстовете, бихме могли да кажем, че основните персонажи в творбите на средна възраст между 55 г. и 65 г. и постигат презокеанското най-вече чрез секса, чрез общуването с жените. Това ми напомня, че преди 89-та година ние доста усилено практикувахме нещо, което наричахме РСП (разюздан социалистически промискуитет). Това означаваше една възможност за нас, мъжете, които бяхме анти-конформистки настроени да воюваме през телата на тези жени – това бяха едни и същи жени. Част от тези жени общуваха с кариеристи, защото това помагаше на тяхната собствена кариера, а същевременно насищаха собственото си артистично съзнание с алтернативни личности като нас. Тук не е така.

Тези пет текста не се занимават с тази проблематика – може да се каже наистина, че еротиката е една централна проблематика. Но има друга вариативност – има много инцест в тази книга“: в две от новелите персонажите, като в антична трагедия, без да знаят това, спят със своите дъщери. И дори една от тези дъщери ражда дете. Също така в една друга новела, женският персонаж има голям страх от този инцест – защото ранното й еротично увлечение, за което тя не си позволява да говори, е към собствения й баща.

В централната новела – свързана с японския писател Харуки Мураками, главната героиня, Джулия, е любовница и на сина и на бащата в една времева последователност. Бащата е достолепният писател Вазов. Велизар Вазов. И там я има тази особена връзка. В тези новели действително има много случайни срещи през океаните. Всичко това ни говори, че има голяма доза условност и не бива да възприемаме новелите нито буквалистично, нито автобиографично. Нека не търсим автобиографизъм в тези творби, може би само в последната новела можем да търсим по-конкретна автобиографическа основа.

В новелите има и друг тип конкретика. Авторът точно локализира всичко, което се случва. Бях много удовлетворен от Калифорнийската новела, която се разгръща в абсолютно прекрасни Калифорнийски места. Тази атмосфера е прекрасна, много скъпарска – това са скъпарски места. Има една конкретност на локациите, на американските пейзажи с конкретните улици, движението в пространството, градчетата. Има едно място в новелата, където разсъждават за това как се чувства съвременния човек е пространството. Другата конкретика, на която авторът много държи, е годината, в която се е случило действието. Стигаме дори до 2017-а година, имаме едно забягване в бъдещето. Дневникът на Джулия, една от персонажите,  стига до тази година и нейният любим, писателят, чете нейния дневник постмортем.

Самата творба, посветена на Мураками, е построена на принципа на една музикална творба. Знаем, че темата, импровизацията, кодата – това са основни елементи на музикалната творба в различни жанрове. Знаем, че кодата е опашката на творбата. В кодата обикновено темата се връща в своята първична естествена чистота. Това е така и в творбата, за което говорим. Отново подчертавам, че не трябва да четем съвсем буквално и документално цялата тази еротика, нито цялата тази игра.

Еротиката има едно самостойно място, тя невинаги е свързана с любовните сюжети. Еротиката е по-скоро представена във вид на фрагменти, силни акценти. Основното е това, че мъжете не познават женската еротика; че мъжете си фантазират женската еротика и точно преживяването на оргазма е основната разлика между мъжкото и женското преживяване на еротичното. И как еротиката се вписва и вписва ли се, в цялостния любовен сюжет. Еротиката по-скоро връхлита, разсича дори, бих казал, любовния сюжет. Любовта е по-епическа, по-разгръщаща се във времето, докато еротиката винаги е лирическа.  Тя е едно бляскаво, светкавично, лирическо преживяване. Чисто еротически момент, който се появява няколко пъти в книгата, е защо и как женската хомосексуалност се вписва в общата мъжко-женска еротика.  Често в младостта така наричаното от нас лезбийство, е толкова важно, защото осигурява оргазма – жените не спират своите любовни ласки докато не си доставят оргазъм. Когато мъжът бърза към своето изпразване, което невинаги е истински, мощен оргазъм, жената се стреми към това, но не знае как да постигне, докато две жени обикновено знаят как да го постигнат. Това се разиграва на много страници в творбата. Всичко това обаче не звучи брутално, защото не е написано брутално, макар и да е казано съвсем конкретно.

Исках да ви напомня, уважаеми дами и господа, че всъщност напоследък, ни дариха със свои еротични творби, други български писатели, които живяха в чужбина.  Краси Дамянов, който общо взето описа своите РСП. Ние, неговите приятели, като четохме този роман, без грешка разпознахме както мъжките, така и женските персонажи.  Той използва едни и същи имена, и включва негови приятели, с които е скаран от години. Най-големият му враг сега е бившия негов най-близък приятел. Няма да му кажа името. Само ще кажа, че е музикант и също живее в Испания.

Книгата още поставя въпроса как се адаптират българските мъже зад граница – през жените или въпреки жените? Най-важните страници в книгата са еротическите страници. Златко Ангелов представя една прекрасна Америка – защото Америка на Бъроуз и Керуак не е моята Америка  – докато страниците на „Еротични спомени” пренасят читателите в красивата част на този континент. Между героите възникват сложни и интелигентски отношения.

Книгата повдига и редица важни въпроси – какво представлява емигрантското съзнание; има ли емигрантът чувство за вина?

Златко Ангелов: “Обърнах гръб на България с две големи разочарования – разочарованието от комунистическия режим и това от новата демокрация, която се задаваше. Така напуснах България и се устроих в Америка. Чувствам се като един успял човек – и успехът при мен не се измерва в пари.

Прописах, за да се харесам на жена си. Тя винаги е твърдяла, че интелектът на мъжа е най-големият афродизиак за жената. Впоследствие подметна, че най-интелигентните мъже са писатели. И аз прописах.“