„Любов на Boogie Street“

В РАНЧОТО НА МИСИОНЕРИТЕ

СЕКС МИСИЯ

ЛЮБОВ НА BOOGIE STREET

Анотация на издателство „Скалино“: Три дълги разказа, събрани в една книга, която се чете като роман. В голямата история е скрита по-малка, а в нея – следващата и така – чак до самия край на книгата. Така читателското внимание се подклажда непрестанно с внасяне на нови герои, интриги, тайни. „Всеки литературно написан сюжет – американците чудесно са назовали тази форма фикция, fiction – е като айсберг. Публикуваният текст е върхът на айсберга, под който лежат сложните пластове на замисъла. И ако в замисъла има само един случаен елемент – не  казвам изкуствен или фалшив, а случаен – върхът губи от красотата си и се нацепва, престава да отразява дълбокия слой, който го е издигнал над водата. Този дълбок слой съм аз, писателят, който трябва да съм видял предварително сложната логика на характерите, за да ми изглежда разказът безупречен.“ – Златко Ангелов „Ранчото на мисионерите“ В книгата „Любов на Boogie Street” (Скалино, 2013)

 

Деница Дилова

КНИГА ЗА БЕЗПОКОЙСТВОТО

За “Любов на Boogie Street” на Златко Ангелов мога да пиша много, заради многото пластове, които има, но ще гледам да не съм досадна. Непременно прочетете интервюто му за написването ѝ. Златко не е от писателите, които ще се пробутват по телевизии и списания. Разбира се, че и няма да се скрие, ако на хората им е интересно. Както казваше един френски писател – ако се появя по телевизията, казват, че съм преекспониран. Ако откажа, че се мисля за звезда. Златко си знае точно времето и мястото, за да говори.

Две неща ме накараха да си систематизирам мислите по книгата му. Рядко пиша добри отзиви, обикновено не пиша никакви или изразявам отрицателното си мнение, ако съм ядосана на някой автор. Подхождам така, сякаш писателите са ми длъжни да пишат перфектни книги, но това не е лошо. Да не са ставали писатели Това, което ме грабна в книгата на Златко са трите различни авторови гласа, трите гледни точки. Когато четох преди години „Елегантността на таралежа” – там има две гледни точки, които се редуват, си казах – това е трудно, но бих писала така. Но там разказвачът е жена, писала от името на жена и на момиченце. Разбира се, че и това не е лесно, но мъж да звучи с женски глас, според мен, е най-трудно. Преди време това ми се стори смела задача, по-късно започнах и аз да пиша нещо такова, но задачата вече ми изглеждаше непреодолима. Златко, обаче, я е преодолял и то блестящо. Гласовете в книгата „Любов на Boogie Street” се допълват и доразвиват на фона на сюжетите, а там стои и той самият, наблюдателят и писателят. Историята му се заплита все повече и повече, истините и неизказаните неща се натрупват, любовта изкристализира най-отгоре. Тя, любовта, е там, на почит, където всъщност модерните писатели-мъже не обичат да я слагат. Дори женската изповед, записана на касетка, която завършва цялата история, дори тя звучи истински. Въпреки че ще направя малка забележка само за този образ! Не мога да разбера жена, на която първата ѝ любов е останала най-силна, най-съкровена, че и повод да сложи край на живота си. След толкова години. Само там погледнах недоверчиво, но все пак милиони хора по света, разбира се, че е имало такива жени, особено във времената, в които са живели нашите майки и баби. Просто на нас сега, в съвременния свят това ни звучи малко нелепо.

Инцестът или по-точно забранената любов е другото, което прави тази книга уникална. Че колко такива книги сме чели? Бащата обича най-силно момичето си, излива душата си пред непознат, това го е гнетило, но и одухотворявало през целия му живот. Стана ми симпатичен, заради тези болезнени откровения. Малцина пишат за това, и то без да се получи пошло или да се търси евтина сензация. Тук е написано като от зрял и мъдър човек, за когото табу няма, написано е честно и убедително. Светът е прекалено голям, прекалено нечестен, прекалено жесток и прекалено изкушаващ, и да, в него може да се прекали и да се поиска невъзможното. И ако не го получим, в това няма нищо лошо. Силните желанията са това, което ни прави част от историите в книгите. За силни и забранени страсти са най-хубавите филми и романи. Познавам Златко много бегло, от Фейсбук, но няма да преувелича, ако кажа, че бих му поверила биографичната си книга. Само, че преди това го чака много работа.

“Любов на Boogie Street” е една книга на герои, които не живеят и не са живели спокойно. Една книга на безпокойството. През цялото време докато четях имах чувството, че ме завлича в странна мистерия. Златко плете загадка, и то сякаш без да иска, и сигурно би написал прекрасен криминален роман или роман, който отвежда до красиви приключенски места. Затова и в един от коментарите си съвсем сериозно написах, че той не е написал най-добрата си книга. В него дреме нещо като „Дирята на гарвана” на Дънинг. История пълна с трупове, любов и прецаквания, но с много мъдър и зрял финал.

Между другото – адмирации за финалното изречение, което ми напомни стилово Борхес.

(отзивът и илюстрацията се публикуват с любезното съгласие на „Скалино“)