Крим: Моралната война

Понеже днес заявлението на Путин, че присъединява Крим към Русия, беше посрещнато от възторжени аплодисменти и радостни възгласи в Кремъл, искам да кажа нещо за украинската криза. Казвам го, защото обикновено се очаква от писателя да изразява мнение по общественозначими и геополитически въпроси.

Не мога да не се съглася с Путин, че „Крим е бил винаги неразделна част от Русия в душите и умовете на хората. Тази вяра се е съхранявала и предавала в историята от поколение на поколение.“ Каквото и да е нашето отношение към Русия, водещият факт на терена на историята и географията е, че, като всяка държава, Русия има право да има свои интереси и да защитава тези интереси.

Въпросът е КАК го прави!

Русия защитава интересите си от презумпцията, че всички останали са нейни врагове. По времето на Студената война, капитализмът й беше идеологически враг. След 1989 той й стана икономически враг. Западът беше въвлечен в тази борба между врагове. И независимо от 25-те години от 1989 насам, през които Западът се отвори за ПАРТНЬОРСТВО, геополитическите доктрини продължават да се създават по принципа на враговете и съюзниците. В момента Русия и Иран са единствените милитаристично агресивни държави в света, обявяващи всички останали за свои врагове и строейки своите икономики и въоръжени сили за нападение (Северна Корея е пълна аберация, затова не я споменавам).

Ако Русия беше в състояние да приеме доктрината за партньорство, тя би могла да постигне своите интереси по мирен и легален път. Защо не го прави?

Ето защо: Мнозина коментатори извадиха призрака на Студената война, служейки на инерцията за врага и съюзника. Студената война е в миналото – тя не може да се повтори. Това, което става пред очите ни днес е МОРАЛНА ВОЙНА. Силата на Запада е не само и не толкова в икономиката, въоръжените сили, и подчинението на закона. Тя е преди всичко в системата от МОРАЛНИ ценности. Такъв морален център Русия няма и нейните диктатори го съзнават.

Рейгън имаше моралното право да обяви СССР за Империя на злото. И днес Русия остава Империя на злото, защото в нейната история не са доминирали – те винаги са отсъствали, няма ги и днес – онези ценности, които са въплътени в демократичната организация на Западните общества. Ето защо реториката на западните политици не е празни приказки на несолидаризирани държави, а категорично заявление за морално превъзходство. Анексията на Крим ще стане общоприет факт, но за сметка на моралното поражение на Русия.

Моралната война винаги ще бъде печелена от Запада. Дълбоко зад грубата сила, кръвта, страданията, цинизма, подчинението на пазарните механизми и изолираните национални интереси, стоят моралните сили на обществата, които уважават и поставят над всичко СВОБОДАТА НА ИНДИВИДА и СУВЕРЕННОСТТА НА ЗАКОНА.

Публикувай коментар

*