Нашите раздяли

Любовта ни събира под един покрив. Характерите ни разделят още докато сме заедно. Но когато искаме да осъществим раздялата напълно, се оказва, че нещо по-силно от нас ни пречи. Любовта към детето–един друг вид любов, която е винаги споделена. Любов, чиято отговорност и майката, и бащата носят в сърцето си. Но това е само края на трагедията. Нейното начало е в любовта ни! Тогава, когато е нямало как да се досетим, че страстта ни към любимия човек е почти изцяло лишена от отговорност към него.

Тази година иранският филм „Раздялата“ е номиниран за Оскар за чуждестранен филм. И сигурно ще спечели. Филмът е най-хубавото, което един чувствителен човек, овладял занаята на филмоправенето до съвършенство, може да постигне. Учудващо е дори, че американските членове на Академията не са го пропуснали; моралната сложност и моралната сила, с която филмът изследва всекидневни човешки отношения, е непозната на Холивуд, а следователно и на по-голяма част от американската публика.

Майка, баща, дъщеря-тийнейджър и бащата на съпруга болен от Алцхаймер: това е семейството, което е в криза. Филмът разказва само за момента, когато кризата стига своята кулминация–майката напуска дома. Дъщерята остава. С душата си тя чувства, че само така може да накара родителите си отново да се съберат. Тя знае, че любящата майка не може да не се върне там, където е рожбата й. Но тя няма как да знае, че раздялата между родителите й се е случила много преди това. Останал сам, баща й, посветен на грижата за своя баща, попада във водовъртеж от трудности и морални казуси, които се въртят около лъжата и наказанието. Жена му все пак е наблизо и се опитва да му помогне–парите неизбежно играят важна роля–докато дъщерята прави всичко по силите си да я върне. Разбира се, тази история няма хепиенд.

Времето в разказите и новелите в „Еротични спомени“ започва да тече след нещастната развръзка. Въпросът в тях е какво става след раздялата. Можем ли да започнем от нула? Можем ли да постигнем щастието си отново, след като–знайно или незнайно–сме причинили толкова страдание? Учим ли се от грешките си, дължащи се на неовладяната ни сексуалност? Или ги повтаряме, обречени на нещастие? Сложността на човешката раздвоеност се увеличава и от една допълнителна раздяла–раздялата с родината. Поставени под този двоен натиск и преследвани от миналото си битие, което съществува в паметта им, героите от „Еротични спомени“ или загиват, или успяват, примирявайки се с моралната си осакатеност. Никой не може да повтори живота си.

 

Публикувай коментар

*