Да копаем своята градинка–или на кого принадлежи София?

Наскоро бях обвинен от една приятелка, че на блога си съм сложил много снимки от малкия Сан Себастиян (120,000 жители) и малко снимки от голямата София (1,200,000 жители). В този снимков репортаж се опитвам да обясня защо. От ляво са снимки от София, а от дясно снимки от Сан Себастиян.

Снимките от София са направени от моята племенничка, 24 годишна, родена в Канада, която през лятото на 2011 дойде с мен в България за първи път в живота си. Дойде пълна с любов, но без капчица носталгия, да опознае родината на майка си. Няма да коментирам какво е видяла и заснела в София, но мога да ви уверя, че не съм подбрал нарочно грозните фотографии от нейния албум. „Вуйчо, каза тя, ама защо София прилича на джунгла?“ Красивите й фотографии са от природата на България извън градовете. Признавам, че като видях нейните снимки се изумих колко малко неща аз, който съм живял в този град десет години, бях забелязал в него сега. Всъщност, колко много неща не съм искал да забележа!

Снимките от Сан Себастиян са направени от мен, през миналата есен, когато ходех из града, за да го опозная. Едва при тези свои разходки разбрах защо бях направил толкова малко снимки в София. Докато тук щраках като луд, вдъхновен от красотата и чистотата. Аз не исках да съхраня нейната грозота, не исках да я показвам такава на външния свят. Но момичето, което няма скъпи спомени от този град, го виждаше с непредубедени очи. Аз съм бил раздвоен: с миналите си очи, като гражданин на града, съм се отказал да видя неговата неугледност, със сегашните си очи на чужденец, свикнал на друг вид градски пейзажи, не съм бил вдъхновен от нищо.

Живея в Сан Себастиян сега и виждам, че този град принадлежи на своите граждани. Те го не само обичат, но украсяват и стопанисват.

И се питам: на кого ли принадлежи София?

Публикувай коментар

*