Микробиологията далеч не е така вдъхновяваща както анатомията. И все пак, ако подходим към нея от гледната точка на морфологията, тя може да бъде разгледана като анатомия на прокариотните (безядрени едноклетъчни) организми. Неделимостта между структура и функция и тук ни помага да разберем техните функции и паразитен начин на живот.

За мен няма по-добро потвърждение на еволюцията от принципа на континюитета: същите основни структури и функции—АТФ, ДНК, мембрани, рецептори, секреция и контракция—обуславят живота независимо от размера и сложността на организма. Както в изкуството, което е винаги рамкирана (или, ако повече ви харесва, екстрахирана) реалност, всяка биологична единица е индивидуална форма на живот екстрахирана, макар и временно, от континуума на живота на планетата, а вероятно и не само на тази планета.

Случи ми се да преподавам микробиология на една по-скора враждебна аудитория. Моите студенти бяха деца, получили твърде посредствено средно образование, което не ги беше научило как да усвояват знания. Инстинктивно те се опитваха да ме критикуват и отхвърлят, просто защото съм чужденец. Само неколцина бяха истински мотивирани да научат нещо. Мнозинството бяха в клас само, за да минат, независимо с какъв успех. Аз обаче бях решен да ги накарам да се издигнат до минималните стандарти за научаване, които се изискват от всеки човек, устремил се към специализирано образование. В края на краищата делът на студентите, които правилно разбраха смисъла на моите усилия и изразиха своите благодарности, растеше с всеки клас по време на тригодишното ми преподаване на микробиология.

От моя страна аз научих какви огромни практически приложения има микробиологията за социалната медицина и здравеопазването.