Анатомията изучава формите, или другояче казано, структурите. Анатомия означава разделяне на равни части или отделяне чрез разрязване. Етимологията на думата отразява метода, не резултата. Древните анатоми интуитивно са избрали термин, който има по-дълбоко значение от онова, което се вижда на пръв поглед. Техните последователи, осъзнавайки че живата материя може да бъде раздробявана до безкрай на все по-малки и по-малки единици, които в един момент престават да бъдат видими за човешкото око (чиято разделителна способност е 0.2 мм), са създали инструменти, с помощта на които можем да видим тези невидими структури. Повишената разделителна способност на микроскопите прониква отвъд видимото и позволява на човешкото око да съзре и на ума да разбере структури, които преди са били невидими, като клетката, клетъчните органели, бактериите, вирусите и дори големите белтъчни молекули.

Аз преподавах анатомия на човека–от макроскопска до електронно-микроскопска—между 1974 и 1983, по времето когато течно-мозаичния модел на мембраната придобиваше реални очертания и беше разбрана функцията на ендоплазмения ретикулум. Между онова време и 2004, когато отново ми се удаде да преподавам анатомия в течение на три години, вездесъщото присъствие и функция на мембранните структури беше всеобщо признато и осмислено. Наред с това беше открита и визуализирана до най-дребните съществени подробности единствената немембранна структура с ключово значение за живата материя, ядрения хроматин, съставен от ДНК, РНК и белтъци.

Въпреки че функцията е онова, заради което съществуват структурите, моят интерес към формата силно надвишава интереса ми към функцията. Структурата и функцията са неразделими като двете страни на монетата. И все пак онова, за което живите организми притежават информация, е структурата, не функцията. Последната е в латентно състояние до момента, в който се налага да се реагира на външни дразнители. Разбира се, доколкото разнообразието на живи форми е резултат от функционалната приспособимост към околната среда, функцията определя структурата. Веднъж възникнала, структурата изпълнява функцията, за която е създадена.

Друго нещо, от което се възхищавам, е принципа на икономичността. В живата природа съществуват универсални структури, които изпълняват универсални функции: а) молекулата АТФ е универсалния склад на енергия у всички познати организми; б) комбинирането на четирите ядрени бази съставлява универсалния генетичен код; в) клетъчната и вътреклетъчните мембрани образуват континуум, който позволява на клетката да загради пространства, в които се изпълняват различните функции, необходими за пълния жизнен цикъл. И така нататък …

Склонен съм да защитавам аналогията—която на много хора изглежда насилена—че структурата и функцията в биологичния свят са като формата и съдържанието в изкуството и литературата. Онова, което превръща един човешки продукт в предмет на изкуството е формата, която може да съществува и да бъде харесвана дори и без съдържание (или без да съдържа история). Нещо повече, произведенията на изкуството или художествената проза са неща, отделени от реалния свят и поставени в рамка. По същия начин живите организми са отделени от обкръжението си чрез мембраните, като по този начин са индивидуализирани.