Книги

Първият роман от трилогията „Битие“. Издаден през 1978, романът е основно преработен за новото си преиздание от Сиела през 2009 година.

Приемствеността–кръвопреливна система на националнта литература. Златко Ангелов В този контекст си позволявам от отломките на комунистическото литературно време да отлича Владимир Зарев като пример за писател, който изследва задълбочено, упорито и без прекъсване през цялата си писателска кариера националния характер. Само това е достатъчно основание на книгите му да се гледа като на стълб в традицията и стъпало в приемствеността между поколенията български писатели. …

 

 

 

„Изходът“ излиза през 1983 година, но е основно преработен за второто си издание от Сиела през 2011.

Въпреки разрухата. Златко Ангелов. Разговорите и пререканията, които се водят в българската електронна сфера, по кафенета и кръчми, у дома на ракия или вино, в сериозни интелектуални среди, на плажа край плясъка на вълните и – много рядко или изобщо не – в списанията, се свеждат до едно и също нещо без участниците да си дават сметка за него: българският национален характер. А същевременно те са резултат от него. …

 

 

 

„Законът“ е написан през последните три години и разказва за третото поколение от семейство Вълчеви през периода от средата на 80-те години до влизането на България в Европейския съюз през 2007. Публикуван е от Сиела през януари 2012. Критични статии виж тук и тук.

 

 

 

 

 

 

 

„Битието“ излиза на немски в превод на Томас Фрам през 2009, Виена – Дойтике.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

През 2011 на немски излиза и втория роман от трилогията, „Изходът“, Виена – Дойтике, превод на Томас Фрам.

 

 

 

 

 

 

 

Първият–и единствен досега–роман, който изследва механизмите на превръщането на политическата власт на БКП и ДС в икономическа власт през посткомунистическия период. Прецизно, безпощадно, драматично, отчайващо вярно, безутешно.

 

 

 

 

 

 

 

 

Българският роман за глобализацията … чрез любовта. Два свята, които са несъвместими, се опитват да се съединят. Влюбените ли са виновни или обществата, които са ги отгледали? В истинския живот прототипът на американския характер е погребан в България. Прототипът на влюбената в него българка се е вкопчила алчно в наследството, което той й е завещал. И все пак Зарев-писателят вярва в идеалните чувства.

 

 

 

 

 

 

Един страхотен роман, който се появи през юни 2011. Засега остава недооценен. Някои, които го харесват, се страхуват от жестокостите, които описва с клинична прецизност. Онези, които не го харесват, са от групата на хората, които мразят да им се напомня комунистическото минало. Третите, които мълчат, нямат сили да признаят дълбоките истини, които той показва за доминираното от мъже балканско общество на България. Смятам романа за най-доброто, написано в България, след трилогията на Зарев: един Реквием за Светлината.

 

 

 

 



Трите детски книги на Златко Енев са една българска Алиса в страната чудесата–високо оценени от децата, те все още не са попаднали в полезрението на възрастните.

 

Човек не може да не уважава този безмилостен публицист и ярък българин, който е избрал поезията за свой юмрук. Самооградил се в локалността на българската история, Румен я превръща в символ на възможно най-високите морални стойности. За да стовари с болка, но без гняв, присъдата си, че днешният народ ги е изоставил.

 

 

 

 

 

 

 

Писател, кагото уважавам, но не разбирам.

Георги, може би  трябва ти да ми обясниш за какво е тази книга с толкова красиво заглавие! Уважението ми към теб като писател е голямо и чакам да напишеш най-после книгата, която подхожда на таланта ти.

 

 

 

 

 

 

 

 

Любимият ми български поет -- като че ли единственият, който е мой поет

Абсолютният български поет! — така ми изглежда на мен. Не разбирам от поезия, само мога да почувствам поезията, която по някакъв напълно необясним за мене начин ми влияе с ритъма и думите си–не със съдържанието. Защото за мен поезията няма съдържание. Тя е просто форма на опиянение. Христо Ботев, Пею Яворов, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров, Борис Христов, Георги Борисов … и над всички тях Христо Фотев–морето, делфините, Бургас, колко си хубава — стихове, в които няма капчица ирония.

 

 

 

 

 

 

 

   Най-добрият български роман през последното десетилетие. Милен е Големият български писател в поколението след Владимир Зарев. Моята рецензия за романа е възторжена.

Публикувай коментар

*