Диалози

2. ЕДНО-ЕДИНСТВЕНО Е СПАСЕНИЕТО И ТО ДЕБНЕ… В НАС

  Беше време, когато вярвах в емоционалния апел. (Пълно разкритие: през 1990 това ме квалифицира да стана основател и главен редактор на вестника на ДПС.) Днес съм убеден в силата на разумния аргумент. (Пълно признание: това ме квалифицира да съобщавам истини, за които имам лични впечатления и компетентност, без те да изглеждат субективни.) В това [...]

1. КОРАБОКРУШЕНЦИ В ИНФОРМАЦИОННИЯ ОКЕАН

  Аз съм журналист от старото време (1982-1992), когато пишехме за хонорар и да пробваме дали цензурата внимава, ако някой престъпи определените от нея граници на допустимата за публиката информация. Това не само ме дисциплинира и накара да осъзная способността си да се самоцензурирам. Журналистическата издържливост през соца ми създаде рефлекса да разпознавам разликата между [...]

СЛАДКА ЛИ Е ЦЕЛУВКАТА НА ПУТИН

  “Изборът на Доналд Тръмп за президент [щe бъде] сигнал, че либералната  демокрация отива  в музея или, в случая по-точно, в старчески дом. Историята ще се завърти на обратно и никак няма да се изненадам, ако Тръмп и Путин започнат да се целуват уста в уста като Брежнев и Хонекер. България пък ще се превърне [...]

Завръщане в Англия

(страната с най-много задънени улици) Три необходими предисловия: 1) Безусловно съм убеден, че мястото на Англия е в Европейския Съюз; 2) Жена ми и аз пребиваваме по принуда в Англия заради доброто заплащане, което професори на нейното ниво получават тук; 3) Избрахме за свой дом обаче Испания, която географски и емоционално пасва най-добре на космополитната [...]

МОМИЧЕТО ОТ ДАНИЯ

  Филм за една любов, вдъхновен от живота на датските художнички Лили Елбе-Айнар Вегенер и Герда Вегенер.  Режисьор: Том Хупър; Сценаристи: Дейвид Еберсхоф и Лусинда Коксън; С участието на: Еди Редмейн и Алиша Викандер.     This is not my body, professor, take it away (Това тяло не е мое, професоре, махнете го)   Киното [...]